Политическото говорене би трябвало да бъде съдържателно. Независимо от това, за какво става дума, тези хора имат представителна функция и трябва да я изпълват със смисъл, когато комуникират с хора и институции. Това е тяхната работа. А във времена на избори политическото говорене трябва да е още по-интензивно, което означава – и по-съдържателно и да дава на хората, към които е адресирано, някаква ценна за тях информация. Когато едни хора са с представителна функция, едно от нещата, които трябва да спазват, е т.н. „бон тон“. Това заяви Радина Ралчева – пиар и председател на Българското дружество за връзки с обществеността.
По думите й, у нас системно се случва политиците да изглеждат обаче все по-отдалечени от нещата, за които говорят и - от хората, на които говорят. Доказателство за това бе и президентският дебат, в който не се случи абсолютно нищо. Тези хора не казаха на избирателите си нищо – само фрази, които не им говорят. На практика един дебат между кандидат-президенти трябва да бъде информативен за избирателите, за да могат хората да се ориентират, какво се случва на политическата сцена и кого да подкрепят. Това, което видяхме, беше изключително странно, заяви Радина Ралчева. Да имаш учтиво поведение, това е съвсем нормално, но това не означава да имаш сервилно, беззъбо и нищо не означаващо поведение пред аудиторията. Защото когато политиците говорят, те не представляват себе си, а партията, в по-широк смисъл – държавата и не им е позволено най-общо казано да използват груб език. Те могат да използват много инструменти на риториката, показващи отношение към темите, като ирония и т.н., но махленският език би трябвало да не е част от политическия начин на говорене. Словесната безнаказаност на българския политик е доста опасно явление, защото принизява представителността на българския политически живот и го свежда до общуване на маса. Тази безнаказаност издава пренебрежение и към хората, и към институциите, които политиците и партиите представляват, подчерта още Радина Ралчева
С анонсираните от образователния министър Красимир Вълчев промени, свързани с матурата по математика, обучението в математическите гимназии и техния статут се повдигнаха въпроси, които бяха неглижирани от поне 10 години, коментира пред Радио Пловдив Теодора Тодорова от Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/...
Иска ми се да мисля, че има реабилитация на машинното гласуване. Ако нещо видяхме от решението на Конституционния съд, то е, че ако се върне в пълнота машинното гласуване, а не да се броят после ръчно бюлетини, ще се решат всички проблеми с грешките при отчитане на гласовете в СИК. Дори и броенето на бюлетините от машините ръчно вече генерира грешки...
Ще изпадне ли страната в още по-сериозна политическа криза след като Конституционният съд и обяви за незаконен избора на 16 депутати от 51-то Народно събрание коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и универститески преподавател. Според нея много зависи как точно ще подходят в ситуацията, при вече намаленото..
Как младите хора да могат да се ориентират по-лесно към съответната професия, която ще определи и тяхното бъдеще? Ден на професиите, който ще се състои на 15-ти март в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ще даде конкретни отговори на кандидат-студенти. Организатор на събитието е Факултетът по икономически и социални науки на..
„В новата история на България за първи път се касира избор на 16 народни представители от настоящия състав на 51-то НС. За първи път се извършва повторно преброяване или одит на над 17% от от гласовете на българските граждани от последните избори. И именно този одит доведе до констатации, които от страна са смущаващи за изборния процес в..
Разкъсана облачност
Предимно облачно