Резултатите от PISA са провокация на учениците към системата

Децата ни са страхотни - красиви, с отлични дипломи, медалисти, талантливи и .... "функционално неграмотни". След първото проучване на PISA от преди 10 години си направихме изводите и ... си повторихме грешките. "Защо пак?" е въпрос към дългогодишния изследовател на темата  Боян Захариев.

Боян Захариев: Това издание на изследването PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, посветено на научните знания, макар че вътре има и модули, свързан, и с математиката и четивната грамотност, по принцип мога да кажа, че нашето ниво е останало същото. Основното сравнение е с 2006 г., има леко покачване на точките от порядъка на 1 – 2 точки, за математиката малко повече, но сме на същата позизиция по принцип. Да кажа само, че става дума за 15-годишни деца, а преди дни бяха цитирани резултати от други международни изследвания, които се отнасят до по-малки ученици, тези които са трети – четвърти клас и аз тогава обърнах внимание,  че нашите големи проблеми започват  след това. Началното ни училище традиционно успява да се справи със задачите си – там не стоим зле, но от пети клас нататък, когато се изучават различни предмети и особено там, където има нужда да се развие точно автономно мислене, да се използва информацията за вземане на решения, за планиране нашата образователна система не се справя много добре.

Радио Пловдив: Като се каже, че  50 % от децата не разбират текста, който четат и това са деца, млади хора, 15 – 16-годишни, в ръцете на всички има смартфони и които без проблем шарят къде ли не в интернет пространството, наистина звучи стряскащо. Къде се счупват нещата, защо се чупят?

 Аз успях да прочета голяма част от излезлия доклад, а ще излизат още технически специализирани доклади през следващата година и които ще бъде интересно да прочетем, нашите ученици, там има въпроси и доколко учениците имат достъп до различни източници на информация – примерно доколко често търсят научна информация в интернет, гледат научно-популярни филми, четат списания и всъщност нашите ученици за моя голяма изненада не стоят никак зле. 

Даже напротив – те са на едно от първите места по този вид активност, много високи стойности има по отношение на интереса им към науката, желанието, с което те сами декларират, че ходят в такива часове, че се интересуват особено от науките, свързани със здравето на човека и болестите, с медицината и с вселената – космоса, физиката, астрономията. Там има стойности, които са най-високи сред всички страни. И аз така исках да погледна позитивно – сякаш има голям ресурс от към младото поколение, откъм децата да се инвестира в това нещо, в смисъл интересът явно го има,  нещо друго липсва, може би е свързано и с качествата на програмите ни, но е свързано според мене и с неравенството също в образованието. 

Това е известно във всички доклади на PISA година след година, особено в европейски план България е посочена сред страните, в които социалният статус на родителите и на семействата, те имат специална мярка за това, оказва значително влияние върху постиженията на учениците.  А това по принцип за училищното образование никак не е добре. То трябва да изравнява шансовете и да прави така, че всички деца да тръгват в живота по отношение на знанията с еднакъв старт. 

Така че в това аз виждам известен проблем, но по принцип съм оптимист. Погледнах и една графика, която изглежда смазващо, която пък показва най-добрите ученици в света – те имат т. н. ниво пет и шест, това са наистина страшно добри в науките деца и примерно двайсет и няколко процента от тях глобално са съсредоточени в САЩ, има в Източна Азия страна като Виетнам в момента има повече такива деца отколкото много традиционно силни в науките европейски развити страни, включително Великобритания, включително Русия, която знаем, че все пак има традиция. 

Искам да кажа, че нещата са изместени действително в тази посока и България на този глобален фон, ресурсът, с който разполагаме, чисто човешки като брой деца той е абсолютно нищожен, изглеждаме като една мравка и аз се замислих колко важно да се ценим, че това ни е най-ценното, а ние много го разпиляхме през тези последни 20 г., загубихме страшно много хора и дори този мъничък процент деца, които са сред най-добрите в света се замислих, че почти бих заложил, че почти всички ще заминат в чужбина.

Радио Пловдив:  Завършвайки този разговор и вашия анализ, към който бихме могли и нататък да се връщаме и когато излизат детайлните проучвания и други теми за образованието, разбира се, да си кажем, че може би такива изследвания не би трябвало да ни карат да бъдем укорителни към децата, а по-скоро да погледнем към предизвикателството, което те отправят към системата на образованието, и към своите учители, и към системата на администрирането в лицето на Министерството на образованието, авторите на програми и на учебниците, защото това е заявка, че нещо куца, сигурно и те го усещат?