Ако искаме да имаме своето място в ЕС и да ни приемат сериозно, и да се чуваме, защото аз не мога да се съглася, че България е малка държва, ние сме от средните държави, трябва първо да направим нашите родни институции да са работещи, каза за Радио Пловдив Юлиана Николова директор на портал Европа в коментар за двудневната среща на високо равнище в Брюксел, в която страната ни е представена от президента Радев, с позицията, че сме против разичните скорости на Европа.
Защото как да искаме да ни приемат в един планиран Съюз с правосъдие и вътрешен ред и общо преследване на трансгранични престъпления, когато в нашата държава, собствения ни народ не вярва в собствената си правосъдна система, коментира Николова.
По темата за различните скорости на Европа и групирането на държави в контекста на еврообединението, като двете т.н "четворки" - на "големите " държави, на Вишеградската четворка и останалите, между които е България: Подкрепа за варианта Европа на различни скорости изразиха четирите големи в еврозоната.
Но ако четем внимателно Бялата книга, в нея се казва, че това е документ за дискусия. Ще се дискутират различни варианти и в крайна сметка, пише в книгата, решението ще е някаква смесица от всички варианти.
И затова ролята на медиите във всяка една държава членка, ролята на академичните среди, ролята на политиците е да обясняват всеки един от сценариите с неговите положителни и отрицателни страни през националната гледна точка и през националния интерес. Много време ще тече, докато се вземе някакво решение. Най-вероятно ще бъде нещо между Европа на повече скорости и Европа в ограничена област или ще видим, ще видим как, но това са варианти, които трябва да си изговорят страните, трябва да се изговорят всички бизнес интереси по отношение на всичките варианти.
Защото ако си говорим откровено Европа отдавна е на две скорости. За първи път се появи на две скорости не с възникването на идеята за валутния съюз, а с идеята преговорите България – Румъния отделени от останалите. И след това се оформиха различните сфери на политика с различните скорости като еврозоната и Шенген.
За мене съвсем лицемерно е заглавието на това „Европа на различни скорости” да бъде „Който иска повече – прави повече”. Защото България направи всичко за Шенген – от 2011 г. е изпълнила условието и не може да прави повече, защото не я приемат в този затворен клуб, т. е. , ако се премине на някакъв вариант на Европа на различни скорости, преминаването от една в друга скорост трябва да бъде ясно регламентирано и да не се оставя на политически решения.
България има традиция и по българска инициатива и през годините са правени общи декларации от югоизточния фланг на Европа – това са Румъния, Гърция, Сърбия. Хубаво е да съберем да направим вашия си ъгъл на Европа дискусия, да видим какво е благоприятно и добро за нас и така да започнем, защото имаме своето място.
Бялата книга очертава една система. Европейската комисия ще повдигне четири дебата, вариантите са пет, а дебатите са четири, като първият ще даде едни документи за дискусия, върху които според мен би следвало там всеки един от петте варианта да се разглежда през съответния ракурс като първият е социално измерение на Европейския съюз, т. е. първият документ, който комисията ще произведе ще бъде социално измерение на всеки един от петте варианта, вторият – финансовият, третият – глобалните измерения и т. н. Ние трябва все пак по време на нашето председателство да направим някакъв форум, който да е по някои от тези измерения на Бялата книга, за да можем дори в Европа да формулираме общо мнение по някои от вариантите.
Представете си, че ние се присъединим към една скорост, която е Европейският енергиен съюз и към нея не се присъедини Германия. Това въобще не би било работещо. Така че в една обединена Европа могат да се правят обединения за по-бърз напредък, но те трябва да са съобразени с всичко останало.
Ние бихме подкрепили включването ни в един по-широк отбранителен съюз и въпросът е, че трябва да ни вярват, че можем да се справим със задачите, които дават тези по-бързи скорости за напредване в обединенията.
Цялото интервю с Юлиана Николова е в звуковия файл.
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..
Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас . Според него потребителските бойкоти имат дълга история..
Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната, коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...
Oбщина Пловдив трябва да плати от бюджета допълнително 6,8 млн лева , ако иска да има работеща електронна система в градския транспорт. Това разкри Илия Гатев от групата на БСП за България на общинската сесия, като цитира доклад на зам.- кмета Ерол Садъков за системата за управление на градския транспорт и договора с "Тикси", която трябва..
Синдикат "Образование" предлага на МОН да дадат още няколко дни към междусрочната ваканция, за да се пребори грипната епидемия. "На практика вече сме в национална грипна епидемия, след като половината области обявиха такава. На места, както и в Пловдив, децата учат онлайн. Ако учителят е болен или 30% от учениците са болни, за какво качество на..