14 загинали и 49 ранени - това е равносметката от атентата в метрото в Санкт Петербург. Основната версия на руските власти е, че зад взрива в метрото стои международна терористична организация и извършителят е руски гражданин, роден в Киргизстан, последовател на ислямския радикализъм.
Той разкри своята версия, според която става въпрос за терористичното нападение сходно с извършеното по нова година в истанбулския клуб "Рейна", зад което също стоеше киргизки гражданин. И в двата случая са замесевни хора от Централна Азия. На тях им е зададена стратегичаска задача от Сирия, а определена клетка в Русия с местни хора изпълнява тактически тези задачи.
Мотивите за това заключение, според проф. Чуков, идват от реализацията на атентатите - доста дилетантски. Експлозивите са самоделни и това показва слаби умения или справяне с подръчни матирали, друг аргумент за дилетанщината на извършителите, е че втората експлозия в метрото не е задействала. Т.е. хората които са правили атентата не са на високата на поръчката, която им е дадена.
Проф. Владимир Чуков подчерта, че подобен тип атентати имат символично значение – такива са и взрива в метрото в Брюксел и атентата в Париж... Това е силно послание към съотвения държавен глава. На стадиона в Париж беше Франсоа Оланд, в Брюксел – на сто метра от метрото е домът на белгийския министър председател, а в Санкт Петербург взирвът стъна в присъствието на руския президент в града, посочи още Чуков.
Той добавиу, че атентатът в Санкт Петербург много прилича на атентата по време на маратона в Бостън през 2010 година, когато двамата братя атентатори, също от бивша съветста република, извършиха задача, поставена им отвън.
Оттук насетне Русия ще жиевее по друг начин. Най-вероятно Владимир Путин „ще затегне гайките“, защото догодина има избори, предстои и световното първенство по футбол... Така че това, което се случи в Санкт Петербург, ще бъде използвано за вътрешна употреба, каза в заключение проф. Владимир Чуков.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно