Политическият ни елит се държи като нелегитимен в ЕС

Като че ли най-голямата функция, която изпълни посещението на Антонио Таяни, е да смени председателя на парламента. Убеден съм, че словото на г-н Таяни е една от главните причини за оставката на Димитър Главчев и необходимостта това слово да се случи пред пълен парламент. Това е наклонило във всички случаи везните за решението на г-н Борисов. Друг е обаче въпросът, как така българският премиер може да решава, какво ще се случва в институции, които не зависят от неговата воля, коментира политологът Страхил Делийски:

За пореден път заработи рефлексът „трябва да направим нещо пред Европа, за да не се изложим“. Няма значение кой всъщност ще бъде новият председател на Народното събрание и как ще го води, но е важно, че успяхме да съберем за пред г-н Таяни цялата зала. И това е симптоматично за начина, по който нашият политически елит възприема присъствието си в т.н. европейско семейство. Това е присъствие на малкото непослушно дете сред строгите родители, с които те много често оправдават  своите невинаги адекватни  постъпки, както и съществуването си  на националната сцена.

 Що се отнася до другия пример – прословутото българско председателство на Съвета на ЕС с посланието да сме стабилни, че не трябва да има конфронтация и т.н. или с други думи, ако може политическият процес да спре, за да не се случи нещо непредвидено с председателството на България. С тези примери  искам да кажа, че нашият елит 10 години след влизането на страната в ЕС, няма усещането, че е активен, пълноправен, легитимен, признат  обект и субект, който има активен инструмент да влияе на европейските политики, а продължаваме да се възприемаме като по пасивен и дистанциран начин, което не е хубаво.

Това, че получихме аплаузи на този фон, беше очаквано. Няма как да се каже друго. Това  е отчаяният обичаен брюкселски дипломатичен жаргон, чиито политически конкретни измерения можем да намерим трудно. И начинът, по който беше написан мониторинговият доклад, звучи повече като новогодишна картичка, отколкото като политически текст за анализ.

Този тип водене на политическия процес от ГЕРБ и БСП, конфронтацията на ниско езиково равнище нямат друг потенциал, освен да затворят партиите в собствените им партийни агитки. Те нямат потенциал да отворят подкрепа навън, те са изключително деградивни по отношение на доверието в политическата система като цяло. Това, което се случва, затваря интереса към политическия процес само до най-верните партийни агитки. Мисля, че този ефект ще го наблюдаваме все повече и повече по начина, по който се води дебата в България.

Интервюто със Страхил Делийски – в звуковия файл: