Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Български език в ЕС и на матурите

Защо българският език трябва да стане матуритетен във всички страни-членки на ЕС и държавите с българско малцинство и какви стъпки е необходимо да извърви страната ни, за да даде шанс на малцинствата ни зад граница да запазят националното си достойнство? Инициативата на ВМРО ще коментираме с доц. Милен Михов – вносител на проекта за защита на българския език и заместник-председател на парламентарната комисия по образование. 

  Доц. Милен Михов: Това  е един елемент от едно ново разбиране и един нов патриотизъм и родолюбие. Ние продължаваме да смятаме Европа като нещо далечно и отделено от България, което не е така. В Европа, в Европейския съюз живеят, по различни данни, над милион българи. Над 200 хиляди деца живеят там,  в Европа и това са нашите деца. И ние трябва да изградим такива отношения,  правни и нормативни норми, които да дадат възможност на  тези българи и на техните деца да получат едно образование - достойно и качествено по български език, така че да могат да живеят в Европа като български граждани и да носят и да съхраняват българския език и българските традиции.

Един от тези въпроси е именно признаването и уреждането на нормативната основа за полагането на матура по български език в държавите членки на Европейския съюз. 

Този въпрос се повдига от  доста по-отдавна. Асоциацията на българските училища е една родолюбива организация, която обединява училища,  работещи като неправителствени организации в държавите членки  на ЕС. Те винаги са се ползвали с подкрепата на ВМРО и ще припомня, че миналата година аз лично и моите колеги събрахме 48 подписа от народни представители в 43-то обикновено Народно събрание от всички политически групи в подкрепа на тази петиция и трябва да си припомним, че тогава министърът на образованието г-жа Кунева като че ли не вярваше, меко казано, в успеха на тази инициатива. Разликата е, че днес ние като управляващи в това правителство, ясно сме поставили тази цел и министър Вълчев реализира тази политика на практика за една активна политика на Министерството на образованието и науката и на външното министерство в постигането на двустранни споразумения между държавите-членки на реципрочна основа, защото днес в България се държат матури по основните европейски езици и ние поставяме въпроса на реципрочна основа да се даде възможност на нашите български  граждани и на  техните деца да държат такава матура в държавите-членки. И виждаме, че при посещението на г-н Борисов в обединеното кралство този въпрос беше поставен на най-високо ниво. И там е постигнато споразумение – съгласие да започнат активни преговори с  двете министерства на образованието за сключването на необходимите документи. Можем да кажем, че това  е успех на една обща родолюбива политика, в която ВМРО и Обединените патриоти имат  определена решаваща роля.

Образованието ни е сфера на общоевропейска регламентация, но петицията и поставянето на въпроса в Европейския парламент създават необходимата основа за постигане на двустранни споразумения и аз мисля, че петицията и активността на българските евродепутати, на Асоциацията на българските училища зад граница, по всички фактори  подпомагат българската дипломация и усилията на Министерството на образованието и науката да постигнем такива споразумения.

Наблюдавам добре процеса и зная, че в дирекция „Международни отношения” в Министерството на образованието и науката работят активно по тези въпроси и затова сме убедени, че следващата година ще имаме постигането на първи такива договорености, които ще ни дадат възможност да реализираме  тази идея.. А  тя е много важна, защото съдържа и нещо много практично и важно – ако едно българско дете получи възможност да положи матура по български език в Испания, в Британия или на друго място,  с тази оценка то свободно, безпрепятствено и на равни основи с всички останали свои съвипускници и деца от България ще може да  кандидатства в българските университети. Това на практика дава възможност нашите деца, които завършват в Европа, да имат свободен избор или да продължат своето висше образование в Европа, както и да се върнат в България, където могат да получат едно много добро европейско образование.

Не бих се ангажирал да правя прогноза в определено време, но ако успеем да постигнем такова споразумение с Великобритания следващата година, аз съм убеден, че ще имаме много такива примери.


Чуйте повече от звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Западното общество предпочита силния лидер за свое удобство

"Досегшният опит в подобни региони показва, че има два варианта на политическо развитие. Първият е свързан с това, че  една територия може да се удържа и да бъде единна с много терор и висока степен на авторитаризъм, а след като се направят опити този терор да бъде премахнат и диктаторът - отстранен, каквито са скорошните примери с Ирак, много често..

публикувано на 09.12.24 в 11:47

Правителство ще има заради държавния бюджет

Изборът на председател на НС (Наталия Киселова) с подкрепата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, АСП-Доган и БСП, не е толкова промяна за по-нататък, а е една плаха стъпка. Не случайно тя се случи преди Нова година. Партиите са много зависими от държавния бюджет и те не искат той да бъде направен от Главчев, а да е именно на тези четири форамции...

публикувано на 09.12.24 в 10:52

Дигитален детокс в медийния хаос

Една концепция от икономическата теория - рационалното невежество - дава следната гледна точка към информацията: въпреки че повечето информация по принцип носи повече стойност, в определен контекст повечето информация започва да пречи при взимането на решения, започва да става трудно да отделим сигнала от шума. С Панайот Стефанов разсъждаваме..

публикувано на 09.12.24 в 08:38

Анета Русковска в "Добро утро, ден!"

В първата седмица на декември, в "Добро утро, ден!" гостува Анета Русковска , тя има богат опит като PR специалист, журналист и преподавател. В TNN е от първия ден на радиото, от  създаването му през 1992 година.  Има публикации във в-к "Дневник" и сп. "Мениджър". Била е редактор на предаването "Добро утро с БНТ 2".  Преподавател е в програмата..

обновено на 07.12.24 в 07:20

Недоверието към институциите е от сложния казус Велинград

Защо стопаните от Велинград настояват казусът със заразата от чума по овцете  да се разследва? Откъде идват съмненията на фамилията Илиеви за нарушения от страна на отговорните институции? Жертва ли са на кокнуренция тези животновъди, както самите те твърдят?  Темата пред Радио Пловдив коментира  Стефан Попов , председател на Независимото сдружение..

публикувано на 06.12.24 в 18:08