Защо българският език трябва да стане матуритетен във всички страни-членки на ЕС и държавите с българско малцинство и какви стъпки е необходимо да извърви страната ни, за да даде шанс на малцинствата ни зад граница да запазят националното си достойнство? Инициативата на ВМРО ще коментираме с доц. Милен Михов – вносител на проекта за защита на българския език и заместник-председател на парламентарната комисия по образование.
Един от тези въпроси е именно признаването и уреждането на нормативната основа за полагането на матура по български език в държавите членки на Европейския съюз.
Този въпрос се повдига от доста по-отдавна. Асоциацията на българските училища е една родолюбива организация, която обединява училища, работещи като неправителствени организации в държавите членки на ЕС. Те винаги са се ползвали с подкрепата на ВМРО и ще припомня, че миналата година аз лично и моите колеги събрахме 48 подписа от народни представители в 43-то обикновено Народно събрание от всички политически групи в подкрепа на тази петиция и трябва да си припомним, че тогава министърът на образованието г-жа Кунева като че ли не вярваше, меко казано, в успеха на тази инициатива. Разликата е, че днес ние като управляващи в това правителство, ясно сме поставили тази цел и министър Вълчев реализира тази политика на практика за една активна политика на Министерството на образованието и науката и на външното министерство в постигането на двустранни споразумения между държавите-членки на реципрочна основа, защото днес в България се държат матури по основните европейски езици и ние поставяме въпроса на реципрочна основа да се даде възможност на нашите български граждани и на техните деца да държат такава матура в държавите-членки. И виждаме, че при посещението на г-н Борисов в обединеното кралство този въпрос беше поставен на най-високо ниво. И там е постигнато споразумение – съгласие да започнат активни преговори с двете министерства на образованието за сключването на необходимите документи. Можем да кажем, че това е успех на една обща родолюбива политика, в която ВМРО и Обединените патриоти имат определена решаваща роля.
Образованието ни е сфера на общоевропейска регламентация, но петицията и поставянето на въпроса в Европейския парламент създават необходимата основа за постигане на двустранни споразумения и аз мисля, че петицията и активността на българските евродепутати, на Асоциацията на българските училища зад граница, по всички фактори подпомагат българската дипломация и усилията на Министерството на образованието и науката да постигнем такива споразумения.
Наблюдавам добре процеса и зная, че в дирекция „Международни отношения” в Министерството на образованието и науката работят активно по тези въпроси и затова сме убедени, че следващата година ще имаме постигането на първи такива договорености, които ще ни дадат възможност да реализираме тази идея.. А тя е много важна, защото съдържа и нещо много практично и важно – ако едно българско дете получи възможност да положи матура по български език в Испания, в Британия или на друго място, с тази оценка то свободно, безпрепятствено и на равни основи с всички останали свои съвипускници и деца от България ще може да кандидатства в българските университети. Това на практика дава възможност нашите деца, които завършват в Европа, да имат свободен избор или да продължат своето висше образование в Европа, както и да се върнат в България, където могат да получат едно много добро европейско образование.
Не бих се ангажирал да правя прогноза в определено време, но ако успеем да постигнем такова споразумение с Великобритания следващата година, аз съм убеден, че ще имаме много такива примери.
Чуйте повече от звуковия файл:
Защо стопаните от Велинград настояват казусът със заразата от чума по овцете да се разследва? Откъде идват съмненията на фамилията Илиеви за нарушения от страна на отговорните институции? Жертва ли са на кокнуренция тези животновъди, както самите те твърдят? Темата пред Радио Пловдив коментира Стефан Попов , председател на Независимото сдружение..
75 години след откриването си Панагюрското златно съкровище е изпълнено с мистерии и въпроси, които търсят своите отговори. Според доц. Иво Топалилов, ръководител на Центъра по тракология в Института по балканистика към БАН, въпреки че съкровището е открито преди 75 години, много от неговите аспекти, свързани със семантика на изображенията..
"В крайна сметка надделя чувството на страх и въпреки всички недоразумения, си избраха председател на Народното събрание. Имам предвид страх от надигащата се всенародна омраза към така наречения политически елит." Така политологът проф. Людмил Георгиев коментира дешния избор на Наталия Киселова за председател на парламента. Според него изборът на..
"Увеличаването на депозитите в банките с повече от 6 милиарда лева от началото на годината досега до общо 86 милиарда лева е в следствие на правителствата в последните 4 години, които увеличиха доста заплатите и пенсиите, наляха доста помощи в икономиката. В крайна сметка тези пари резултираха в увеличение на част от депозитите", коментира..
Няколко паралелни игри се играят от политическите сили в НС, защото от избора на председател зависи и евентуално мнозинство на управление, коментира историкът и политически анализатор, част от екипа на "Синя България" Светослав Живков . Доц. Живков е скептик, че дори и да започне работа този парламент ще успее да просъществува дълго време. Това..