Институциите не работят, затова премиерът решава споровете

Протестиращите граждани са кръвните клетки на демократичното система, коментира в предаването „Ден след ден“ политологът проф. Анна Кръстева. Те откриват дефицитите.

От смъртта или живота на две малки лъвчета, през мръсния въздух или вторият лифт в Банско. 

Няма безгрешни политици, няма и безгрешни граждани. Гражданите са длъжни да се коректив на политическите елити и в диалога между тях трябва да се търсят балансите. 

Случаят с лъвчетата е показателен за това как функционира държавата. То е тест за хуманност, за отношението към света и обществото, в което живеем. По веригата от един малък град до МС се оказва, че няма фактор, който да реши проблема. Институциите не само не са свършили работа, но и не могат да го направят и когато решението се взима от премиера това е лоша оценка за институционалното здраве на държавата.

"С глас смях, когато чета думите на финансовия министър, че корупцията у нас е емоционално състояние", казва професор Кръстева. Според нея подобно отношение обяснява защо мониторинга над Румъния ще падне, а за нас не, както и германската позиция, която определя, че не сме готови за Шенген.

Преговорите и протестите, в зависимост от това с кое първо се защитава една кауза, са двата типа политическа култура в едно общество, допълни анализаторът. Люшкането между тях показва, че и гражданите не са намерили мярата как да бъдат конструктивен коректив.

В този смисъл включването на правна процедура в дебата за Истанбулската конвенция е добър ход. Става дума за решението на ГЕРБ да запита магистратите дали документът противоречи на основния закон. Фантазми владеят дебата, така че намесата на правото е наложителна. Иначе ще се върнем да спора „Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?“