Ако не са искрени, прошката и разкаянието нямат смисъл

Години на ред в България се раждаха атеисти. И сега не се изучава религия. Доброто не се изучава. Дори като етика го няма в училището. 

Леонидов казва, че дори когато се изпълняват някои ритуали и вярвания, те се правят с подсмихване, като атракции са, като туристически атракции.  Някъде има запазено, но  не съм оптимист, че това излиза от дълбокото на душите на хората.

Кой да покаже на обществото и хората, че има прошка. Партиите още спорят.

В домашна среда, моите деца искат прошка. И аз искам прошка.Защото така е нормално.Винаги има нещо, с което си обидил, наскърбил... Когато има разкаяние, покаяние, има и прошка. Но тези неща са останали повече като битово-ритуални, като една приказка са останали в нашата култура. И не знам дали ще се върне, защото християнството е в тотална криза по целия свят. 

И все пак, всичко добро на този свят, всичко, което ражда нежност, любов, уважение, почит, то трябва да се съхранява и да се поощрява. Дори само един ден да бъде, пак е нещо. Въпросът е, че го няма в много български семейства. 

През призмата на прошката,политическите партии не могат да достигнат до прошката, смята Леонидов. Защото го няма чувството на  единение  и защото идеологическата разлика е много малка. И нямат чувство за вина. Докато са на власт и след това. И никой от никого не иска прошка. 

А и прошката и разкаянието, ако не са искрени, нямат смисъл. То не става само да се появиш по телевизора и да кажеш.

Румен Леонидов припомни един от постулатите на Радичков " Дали има Бог или няма, ти живей така, сякаш го има."

А какво е Бог освен любов. И молитвата е нашата връзка с Бог и с неговите сили и войнство.

Нищо не ти пречи да поискаш прошка затова, което си вършил. И даже ритулано да я поискаш от най-близките си хора, това е много топлина и тази сърдечна връзка между нас не трябва да се губи.

Цялото интервю с Румен Леонидов е в звуковия файл.