Оправдаха ли се големите очаквания между Турция и ЕС? Как резултатите от нея ще рефлектират върху геополитическото статукво? За срещата във Варна на върха между Турция и ЕС, Антония Попова разговаря с проф. Марин Русев, геополитически анализатор.
Тук се смесват много неща свързани с понятия, като тълкувания за демокрация и авторитаризъм. Аз искам да погледнем на тези понятия по друг начин. Сегашният ръководител на турската държава много често е обвиняван в антидемократично поведение. Трябва да помислим върху това, кой е Ататюрк, кой е Кенан Еврен? Проевропейски настроени, но управляват с диктат. Ердоган управлява чрез избори, но нас ни дразни стова, че е против Европа. Много е важно да се разглежда конюнктурата като временно явление, важно е да не губим ориентация в политиката, като търсим дългосрочните елементи. Конюнктура е, че Ердоган е на 64 години, той очевидно е уморен и управлява 15 години. Конюнктура е, че неговият най-голям политически противник е на 77 години, и дърпа конците от Америка. Конюнктура е, че Бойко Борисов управлява 10 години с прекъсване, от гледна точка на дългосрочност. Според мен, важна конюнктурна особеност е, че може би срещата във Варна може да се тълкува като един от най- големите успехи на външната политика на България. Не бих се съгласил, че резултатите от срещата предопределят, дали тя е добре замислена и проведена, или не. Конюнктура е изказването на Румен Радев, защото ако на карта е поставена европейската сигурност, сигурността на България, не е най- подходящият момент да се повдига този изключително важен въпрос. Сега трябваше да се успокои напрежението между контитента и на-близкия и съсед. От тази гледна точка мисля, че в продължение на опита чрез конюнктурата да ръзсъждаваме, очакваме отстъпки. На Европа не и струва да започне първи стъпки. Европа е в по- тежка позиция, защото Турция демонстрира единна, авторитарна позиция. Очевидно е, че ЕС трудно може да излиза с категорични мнения, без да се съобразява с интереса на България, да следва само интереса на Нидерландия.
Интервюто с проф. Марин Русев е в звуковия файл.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..