Темата сигурност, реациите на Европа и света към случая "Скрипал", и докато България обмисля позиция, има нова версия за отравянето на двойния агент - говорим с проф. Димитър Йончев, експерт по сигурността.
Димитър Йончев: Случаят „Скрипал” е битка по пътя. Обстановката върви в едно такова направление вече повече от 15 г., започна с една демонизация на Русия и това няма да приключи с този случай, няма значение какъв е случаят. Но вие сте права, че трябва да се погледне по-надълбоко, защото за съжаление се оказа, че света не беше готов за падането на Берлинската стена. Пазарът изведнъж стана световен, много дръпна напред, технологиите обединиха света, но ние, хората, не сме готови да живеем обединени в него. Първите десетина години комунизмът беше изхвърлен от сцената на Европа и Съединените щати се настаниха в сърцето на Европа. За първи път в историята имахме морска сила, която да стои в центъра на стара Европа, но Русия взе да се връща като въоръжена сила в играта, опитва се да възстанови някои позиции в Близкия изток и започна този процес на демонизация, хич не беше свързан с комунизъм, а чисто и просто с геополитическо съперничество и понеже новите съюзници на Европа и на НАТО бяха бившите съюзници на Съветския съюз, сиреч на Русия, обстановката се изнерви много и както виждате в момента целият свят е настръхнал. Тук има едно геополитическо съперничество във връзка с промяната на статуквото, което от стотици години е било в Европа – тукашни империи са командвали по един или друг начин европейския континент. Сега се появи външна сила и всичко се пренареди, пренамества се, не е намерило устойчивите си орбити, цялата ни надежда да останем на нивото на словесните и на дипломатическите борби така обнадеждават ме думите на американския президент, който се опитва да погледне трезво в отговор на това, че Путин е убиец. В общи линии политиците винаги са се занимавали с ежедневието, със злобата на деня, каквато и да е тя, под носа им се променя света. Малко са политиците, които могат да погледнат надалеч, но поначало им е трудно, защото тяхната професия е трябва да решаваш ежедневието. Всъщност, животът ни се гради от такива тухлички и най-накрая се оказва, че сме изтървали нещо голямо. В случая изтървахме да намерим друг път на живот след падането на Берлинската стена, а не този на конфронтацията. Много хора загинаха оттогава, много ценности се унищожиха, а иначе по цялата тази територия, където върви този сблъсък, народите се разделят на две, коментарите в мрежите са крайно противоположни, излиза на повърхността, така да го кажа, драчливостта – способността на хората да се дразнят, да се нападат, което не е здравословно. Сегашният свят ни хвърля едно предизвикателство да живеем заедно, а ние си заравяме главите в това, което винаги сме знаели – да се нападаме взаимно. Тъжна картина...
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...