Основателят на Института за изследване на близкото минало проф. Ивайло Знеполски смята, че Комисията по досиетата /КОМДОС/ върши много полезна работа и нейната дейност трябва да продължи. Според него и сега се разкриват страници от нашето минало, които биха останали неизвестни.
Мнението на професора, е че КОМДОС няма вина за целия този шум от оповестяването на информацията, защото спазва регламента и публикува. Оттук-нататък работа на изследователите и медиите е да изучават досиетата и да ги разкажат.
Досието на Юлия Кръстева е сред забравените и изцяло съхранено. Хората могат да го прочетат и да интерпретират и нейното поведение, и методите на действие на ДС, твърди още Знеполски и добавя, че при нас липсва спокоен разговор, в който да бъдат разграничени емоцията от фактите.
Досието показва, че един утвърден млад учен с бърза и успешна кариера, получил на 30 години световна слава, привлича вниманието на ДС още тук. Те са я пуснали да замине с идеята, че тя може да свърши някаква работа. Пускат я с условието, че няма да се жени и ще се върне. После й припомнят ангажиментите, а тя знае, че не може да се спаси от тях и започва започва опасна игра с тях. Без да е подписала, без да е написала, без да е дадено писмено съгласие, тя получава картон, търсят я, задават й въпроси. Проявила е слабост, но залогът е голям - семейни отношения, кариера. Тя е субект – обект на наблюдението.
Според професор Ивайло Знеполски случаят "Кръстева" показва ужасното лице на ДС, която влиза в личното ти пространство, шантажира те, изнудва те. Това е комплексна ситуация, в която тя се опитва да играе и да ги надхитри, а те си вършат работата, защото има командировки, заплати и т.н. Не бива да се лишаваме от това интелектуално наследство, което тя е оставила за страната ни. ДС и в големия интелектуалец вижда фигурата на дребния доносник. Това е най- омерзителното в това досие. И това е едно разкритие за системата, което дължим на КОМДОС.
Основателят на Института за близкото минало вижда напоследък завръщане на интереса към недалечното минало на страната ни от страна на младите хора и желание от тяхна страна истината да бъде разбрана.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно