По стратегически изследвания на развитите икономики към 2040 та година 47 % от индустрията ще е роботизирана. Роботите ще са там, където ние хората не можем да бъдем и ще са наши основни помощници. В това е убеден академик Чавдар Руменин – директор на института по роботика към БАН.
Преди ден БАН представи първите два хуманоидни роботи в България. Роби и Роберта. Те пишат, пеят и обучават деца, особено със специални потребности. След презентациите почиват и зареждат батериите, а в разговор с академик Руменин си представяме света след три десетилетия и професиите на бъдещето, за които все още не подозираме какви ще бъдат, а камо ли да се подготвяме за тях
Не споделям идеята, че роботите ще ни завладеят, ще предизвикат война. Не, те ще са другото ни лице и ще са наши помощници. Това се отнася и за био- и наноробитите, които на генно ниво ще ни помогнат да сме по- здрави и по- адекватни на средата.
Нашата страна изоства в резвитието на роботиката в сравнение с развитите страни, а бяхме 6-та сила в света, припомни академик Руменин. Според него със стабилния ръст на икономиката и при формулираните и от държавата на проблема с недостига на работната сила се отваря ниша за внедряването на роботите в производството и различни други дейности.
Роботите няма да проблем за пазара на труда, няма да се застрашат професии.
Роботите са стриктни, неподкупни и ще си изпълняват задълженията, в този смисъл могат да заместят надзирателите, например. Ще се родят и нови професии като обучител на роботи.
Акад. Руменин настоя за изработване на национална стратегия в областта на роботиката.
Трябва държавна политика. Роботите не са евтино удоволствие, но след време с развитието на технологиите това ще се промени.
Роботиката няма алтернатива и ние трябва да създадем база, за да сме адекватни на условията в света.
Само черногледци не могат да оценят, че нещата в страната се съживяват. И трябва да се подпомогнат от науката. Данъкоплатците трябва да се убедят, че парите за наука отиват по предназначение.
Наука се прави с оптимизъм.
Чуйте цялото интервю с акад. Руменин в звуковия файл.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две..
Днес започва реконструкцията на водопровода във високата зона на Брестовица. Символичната първа копка за начало на строителните дейности дадоха кметът на община Родопи Павел Михайлов и кметът на селото Мария Манолова. На церемонията присъства Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за изпълнение е 600..
Стотици репортажи и много енергия в сдружение "Майки срещу дрогата" вложи журналистът Веселина Божилова, която от години работи по темата за зависимостите и битката с тях. След приетата на първо четене пълна забрана на вейповете с нея говорим за поредната активност да се разпишат нови правила и за волята да има контрол и ефект от тях. Тя е скептича...
На среща на министъра на образованието и ректорите на ВУЗ бе лансирана идеята да се намали срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години. Целта е е по- бързо да се запълни дефицита от кадри в лечебните заведения. Браншовите организации вече възразиха срещу предложението. Какво мисли академичната общност попитахме проф. Биянка Торньова,..
За потребителското недоволство, икономическите му основания и социални последици разговаряме със социолога Кънчо Стойчев, който е председател на УС на сдружението "Произведено в България". Гневът на хората е напълно основателен. Според социолога основният проблем е, че големите търговски вериги чрез така наречената търговска отстъпка неправомерно..
Облачно
Облачно
Предимно облачно