Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Храните за космонавти вече са масово търсени по цялата Земя

Единственото, което не може да пренесе в открития Космос, са алкохолните напитки

| обновено на 27.04.18 в 17:39

Храната за космонавтите днес може да влезе в менюто  на всеки, при това срещу вече съвсем достъпна сума – 10 лв. на порция.  Може ли това обаче да стане масова практика и кой има интерес към тази космическа технология, разработена от десетилетия от българските учени, разказва доц. Илияна Начева от Института по криобиология и хранителни технологии.


Това са напълно натурални и здравословни продукти, които се произвеждат по специални стандарти и сложен лабораторен процес, наречен  „лиофилизация“. При него веществото преминава от обичайната си форма, от твърдо, направо в газообразно състояние, без да минава през течна фаза.  Важно е да се отбележи, че в готовия продукт се запазват всички полезни съставки, подчертава доц. Илияна Начева.

При трансформацията, храните предварително се замразяват, а след това максимално се дехидратират (обезводняват) под силен вакуум. Поради това, че са обезвлажнени, те могат да се съхраняват с години, при това извън хладилник, обясни криобиологът.

Продуктите са без никакви добавки и консерванти.

България е в челната тройка в света, след САЩ и Русия, с над 30-годишен опит в разработката и производството на концентрирани храни за космонавтите в орбита.

Менюто е съставено от разнообразни храни, включително присъстват и традиционни български гозби. Те вече имат широко приложение не само в космоса, но и армията, за спортисти, алпинисти и всички, занимаващи се с екстремни дейности. Интересът е много голям и постоянно нараства, уверява доц. Начева.

Единственото, което не може да се подложи на лиофилизация, са алкохолните напитки, главно концентратите, тъй като те просто нямат сухо вещество, обясни експертът от Института по криобиология и хранителни технологии.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Потомците на Петър Шилев пазят жива паметта за героя съединист

140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..

публикувано на 05.09.25 в 12:28

Новият политически сезон ще е още от същото

Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира  в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..

публикувано на 05.09.25 в 10:11

Паметниците на Съединението - история и изпит за настоящето

Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно?   Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда  и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..

публикувано на 04.09.25 в 09:25

Ремонтират Хуманитарната гимназия до Коледа

С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат.  Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства.  Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..

обновено на 03.09.25 в 14:33

"Съхранената памет за Съединението" в Асеновград

Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..

обновено на 03.09.25 в 12:27