Българското образование се нуждае от вдъхновение

Това е най-светлият ден в годината може би за нас, българите, защото го свързваме със словото и със светлината. И тъй като наистина  светът, животът, човеците са започнали в Словото, вероятно и ние имаме усещането, че сме част от тази митология.  А какво е личното ми усещане за празника - малко раздвоено,  защото едновременно чествайки митологиите на словото, се замисляме и върху фактологиите на делника и този сблъсък понякога не е особено радостен., заяви проф. Валери Стефанов – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. 

В дигиталната среда днес се говорят различни езици – красиви, грозни, цинични, пропаднали. За съжаление, това е Вавилонията – съвременните електронни средства ни дават възможност да попаднем още по-драматично там и да понесем  звученето на всички езици. Не можем да живеем само във Възвишеното.

Вероятно обаче бихме искали да го правим и въпросът за начина се свежда до възпитанието – да се ориентираш за онази мяра, която ти дава възможност да избереш словесните пространства, в които ти самия да пребиваваш.  Да, словото е ранимо и човекът е раним. А грозното слово безспорно ни наранява.

Има различни реакции към словесната Вавилония, за която си говорим. От една страна е максималното опростяване на езика и свеждането му донякакви  реплики – пароли, с които се общува в определени младежки колективи и там се използва семплия език. И от друга страна -  да се отива към усложняване, към някаква хиперкоректност, която също не е нещо нормално. Все по-трудно днес можем да се съпротивляваме на това, което идва като международна лексика, като терминологични пластове и това пък е усърдието на  литературата – да създава такива красиви словесни светове, които да са притегателни за младите хора и те да поискат да се приютят в тях.

Човек е хубаво да общува, защото четенето е много специфична интелектуална дейност. Модерният човек се е развил с практиките на четенето, защото, да не забравяме, че  индивидуалното четене е късно придобито човешко умение и ако не опазим това умение, развиващо интелектуалните ни способности, занемаряването на човека е неизбежно. Четенето прави човека интелектуално гъвкав.

Елитите  трябва да имат отговорността, че тяхното слово оказва моделиращо въздействие върху средата и най-вече - върху младите хора. И понеже говорим, че словото е възвишено и как ще вървим с него към бъдещето, не можем само със словото на омразата да вървим към бъдещето. Ето, това е размисъл, който трябва да предизвикат съвременните употреби.  Давам и конкретен пример от заглавие: „Президентът е подгряваща група на премиера“, изказано от български политик. Това е пример за антропологичия срив на говоренето и хора, които са отговорни за публичното слово, трябва да пазят авторитета му и авторитета на институциите.

Българският учител би трябвало да бъде оставен на своето вдъхновение. А българското образование винаги се е нуждаело от вдъхновение. Не е вярно, че децата днес не четат, има прекрасни деца и български учители, които прекрасно работят с тях. За съжаление, немалка част  ще поемат пътя към чуждите университети и колко от тях ще се завърнат, това вече е друг въпрос.....

Чуйте повече от звуковия файл: