50% от жътвата в страната е приключила и затова е още твърде рано да коментираме каква ще бъде реколтата. Вярно е, че тази година има градушки, наводнения, но да не забравяме, че говорим за една фабрика под небето, каквото по принцип е земеделието. Миналата година също имаше пострадали от засушаване площи, т.е. влизаме в ритъм от природни катаклизми, които невинаги могат да бъдат предварително овладени и избегнати. Това заяви Мариана Кукушева – председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
По думите й тази година се очаква да бъде прибрано над 5 млн зърно и когато това стане факт, може да се коментира какво е качеството на българското зърно. Традиционно България отглежда хлебна пшеница, която по своите хлебопекарни качества успя да върне едни от най-капризните пазари в зърнения бранш – арабските.
Българският хляб традиционно се произвежда по много достъпен начин - от брашно, вода, мая и шипка сол за стабилизатор. Това е най-бързооборотната храна в България и като такава тя носи в себестойността си бързото отразяване на тренда на енергийните транспортни разходи. Хлябът се произвежда през нощта и до обяд обикновено той е реализиран на пазара.
В последните две години заплатите в хлебопроизводството бяха увеличени два пъти. В бранша няма заплата под 1300 лв и това е нискоквалифициран труд. Това е изключително добро заплащане и то нараства непрекъснато, тъй като професията на хлебаря влезе в списъка на защитените професии, тъй като няма желаещи.
Хлябът не е субсидирана храна. В производството му няма никакви европейски средства, а изключително лични национални капитали.
Конкуренцията в бранша обаче е толкова дива, че не е никак лесно да се повиши доставната цена на хляба. Тя представлява едва 60% от стойността на хляба, която плаща потребителят. Останалите 40% се разпределят така: 20% за търговеца и 20% за държавата.
Ето защо единственото решение да не се повишава цената на хляба, а даже е възможно да поевтинее, е ФМ да предвидив бюджет 2019 г. 5% ДДС на хляба. Няма европейска държава, в която в момента хляб и луксозни стоки и коли, и накити да се облагат по един същи начин – с 20 %.
Чуйте повече от звуковия файл:
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..