Дотолкова сме обезверени, че каквото и да се случи с разследването на убийството на Виктория Маринова, голяма част от хората няма да повярват в информацията. За мен това означава, че обществото е стигнало да някаква граница на недоверието. Залети сме с фалшиви новини и дори обективната истина не се приема като такава.
Коментарът е на проф. Мария Шнитер преподавател от ПУ “Паисий Хилендарски“, която снощи бе на бдението в памет на убитата заедно със своето студенти. По думите й следването на енергията на младите хора в такива моменти е много важна.
Проф. Шнитер коментира обществената и медийна среда и реакциите на жестокото престъпление.
Водеща е съпричастността към трагедията и шока от ужасяващото престъпление. Но от друга страна - смаяна съм от противоречивост на тълкуванията на медиите в България и чужбина. Зад граница това престъпление веднага се свърза с професията на жертвата, а у нас като че ли не е така. И от едната и от другата страна се говори с голяма категоричност.
Медиите са невероятна сила, те произвеждат реалност, с думите трябва много да се внимава, коментира проф. Шнитер.
Според нея този случай след време може да се изучава като начин как за часове се произвежда нещо, което въобще не е съществувало. Но то става "факт" и спрямо него започват де се извършват действия, да се правят политики.
Започваме да се съмняваме във всичко и това не е добро за обществото. Оказва се, че сме склонни на колективна ирационалност.
Скептичното очакване, е че ще се намери "клошаря", по аналогия с пожара в Тютюневите складове.
Чуйте цялото интервю с проф. Шнитер в прикачения файл.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..