Украйна и Русия се оказаха заложници на голямата политика

Границата дали случилото се в Керченския пролив е агресия от Русия или провокация от Украйна е много тънка, коментира за Радио Пловдив доц.  Александър Сивилов, който е преподавател по Съвременна история в СУ "Климент Охридски". Той припомни, че отношенията между двете държави са урегулирани с договор от 2004-та година за корабоплаването в Азовско море и анекс от 2012-та година за Керченския проток. 

Иначе вътрешнополитически проблеми в Украйна и донякъде в Русия доведоха до конфликта, смята Сивилов като прогнозира, че конфликтът върви към деескалация. Военното положение се използва като политически инструмент вътре в Украйна, тъй като дава предимство за изборите на президента Порошенко. Той успява да мобилизира вота си като управник, който се държи твърдо към Русия. Националистическите настроения вървят и в двете държави, въпреки историческата и културната близост на двата народа. За съжаление и двете страни се оказаха заложници на голямата политика.

Според Сивилов реакцията на ЕС за случилото се е била напълно балансирана и оправдана. Това е привилният път - да се призовава за деескалация и освобождаване на задържаните от страна на Русия и търсене на вариант за посредничество от страна на Германия и Франция. ЕС трябва да балансира ситуацията в този важен за цяла Европа регион.

В противен случай, с настъпването на зимата и задълбочаването на спора, може да стигне до спиране на доставките на газ за Украйна и другите държави. Има риск в този смисъл и за България, защото на този етап нямаме алтернатива на доставки освен Русия.

Историкът смята още, че рискът от реален военен конфликт е отминал.