Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нотр Дам е контекстът на европейската цивилизация

Светът помръкна, виждайки "Дамата от Париж" в пламъци и пепел. Експанзията на кадрите стопи за минути идеологическите противостояния, политическите антагонизми и заличи традиционните верски зависимости до степен Светът да осъзнае себе си като обща част от цивилизацията.

С въпросите, които провокира гибелта на световни паметници на културата и за заряда на общите усилия паметта на времето да бъде съхранена –  проф. д-р Милена Георгиева от „Института за изследване на изкуствата“ при БАН.

Огромна загуба за цялата европейска култура и за човечеството нарече опожарената на Нотр Дам в Париж изкуствоведът проф. д-р Милена Георгиева.

Тя изрази надежда да паметникът да бъде възстановен в пълния си блясък и допусна, че при реконструкцията му е допусната грешка.

Дървеният покрив на катедралата е бил много стар и вероятно не са били отчетени някои подробности при реставрацията.

По снимки, по архитектурни скици и проекти унищожените елементи вероятно ще бъдат възстановени, но това ще бъде доста трудно за  частта на хора, която беше дървена с интересни и оцветени релефи. Това ми се струва, че е една от големите загуби.

Да се надяваме, че уникалните стъклописи също ще бъдат възстановени, но някои от картините в църквата са трайно унищожени.

Проф. Георгиева подчерта още, че не иска да търси символика в съвпадението, че пожарът обхвана катедралата в първия ден от Страстната седмица, но заяви, че е редно да се замислим, дали не претоварихме планетата си с прекалено много неща, които не трябваше да се случват. 

Нека да си спомним, когато страдаме за Парижката Света Богородица, че имаше и други паметници в различни места на планетата, които бяха разрушени и продължават да се рушат така, както и самата природа, с която се отнасяме по неморален начин.

Може би това е едно предупреждение към човечеството да пази миналото за бъдещите поколения, които също имат правото да му се насладят.

Нотр Дам е целият контекст на европейската цивилизация.

Чуйте цялото интервю от звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56