Имаме изключително ниска избирателна активмност на фона на значителния скок в Европа. Идеята, че европейските избори не интересуват никого, е специфично българско явление.Това заяви политическият анализатор проф. Александър Маринов.
На второ място, ниската активност не означава, че хората са се примирили със зулумите на властта, а че не виждат алтернатива на действащите системни партии да се противопоставят на тези зулуми. И ако някой си прави сметка, че случилото се като резултат, е някаква индулгенция, много се лъже и за това ще плати висока цена.
Хората показаха, че сред съществуващите партии никоя не събира достатъчно доверие, за да промени качествено статуквото.
По думите на проф. Маринов, дори субектите на управлението – ГЕРБ губят около 100 000 гласа в сравнение с предишните избори. И да се интерпретира това като подкрепа за начина на управление, въпреки че има и такива опити, е неадекватно.
Въпросът е какво се случва в обществото. Борисов със свойствения му политически инстинкт, много точно обяснява какво е нужно на управлението, защото той чувства, че проблемите ще се задълбочават.
Не смятам, че това гласуване е отмило сериозните проблеми. Изборите минаха, от утре обществото започва да живее своя извънизборен живот, но тежките проблеми - апартаментите, къщите за гости, злоупотребите с европейски фондове и неравенството остават и това няма как да се заличи с гласовете на една четвърт от избирателите.
Това няма как да стане, ако не се направят съответните изводи и промени, но се съмнявам, че ще се случи.
БСП е в парадоксално положение, защото е единствената, която добавя мандат в сравнение с предишните избори, но изгуби, сбърка във важни неща.
Не успя да представи собствените ни проблеми, свързани с лошото управление и злоупотребите с власт в европейски контекст, както и преодоляването на тези проблеми, като същност на европеизирането на българската политика.
Отношенията в ЕС трябва да се променят. В сегашния си вид не носят нищо добро. Процесите в Европа подсказват, че обществата чрез своите представители търсят необходимата промяна. У нас това осъзнаване не се вижда. Смятам обаче, че това няма да продължи дълго.
Интервюто – от звуковия файл:
Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..
На протеста на "Възраждане" пред сградата на Европейската комисия в София се случиха недопустими неща от гледна точка на демокрацията. Това заяви в предаването "Ден след ден" социологът от агенция "Алфа рисърч" Павел Вълчев . По думите му е много важно, че парламентарно представените сили осъдиха вандалския акт, както и европейските институции...
Новата седмица продължава дебата за бюджета, който ще се обсъжда от тристранния съвет в понеделник. Каква кауза ще отстояват синдикатите и как смятат да я защитят? Коментира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис . "Сегашният бюджет е подчинен на целта да покрием изискванията за приемането на еврото и тази цел е свързана с влизането на..
Украинската общност в Пловдив ще почете днес третата година от войната на Русия срещу страна им и кани всички, които са съпричастни с каузата им в 18 часа пред катедралния храм „Света Богородица“. 24 февруари е датата, която промени съдбата на милиони украинци, дата, която си спомняме с болка за загиналите и страданията на мирното население, но и..
Ще приемат ли задължението да не изнасят уменията си в чужбина и да работят в български болници след завършването, каквато идея за пореден път лансира МОН коментира в програма "Точно днес" председателят на Асоциацията на студентите медици в Пловдив Али Беделов. Според него идеята, студентите да сключват договор за задължителна реализация в лечебно..