Имаме изключително ниска избирателна активмност на фона на значителния скок в Европа. Идеята, че европейските избори не интересуват никого, е специфично българско явление.Това заяви политическият анализатор проф. Александър Маринов.
На второ място, ниската активност не означава, че хората са се примирили със зулумите на властта, а че не виждат алтернатива на действащите системни партии да се противопоставят на тези зулуми. И ако някой си прави сметка, че случилото се като резултат, е някаква индулгенция, много се лъже и за това ще плати висока цена.
Хората показаха, че сред съществуващите партии никоя не събира достатъчно доверие, за да промени качествено статуквото.
По думите на проф. Маринов, дори субектите на управлението – ГЕРБ губят около 100 000 гласа в сравнение с предишните избори. И да се интерпретира това като подкрепа за начина на управление, въпреки че има и такива опити, е неадекватно.
Въпросът е какво се случва в обществото. Борисов със свойствения му политически инстинкт, много точно обяснява какво е нужно на управлението, защото той чувства, че проблемите ще се задълбочават.
Не смятам, че това гласуване е отмило сериозните проблеми. Изборите минаха, от утре обществото започва да живее своя извънизборен живот, но тежките проблеми - апартаментите, къщите за гости, злоупотребите с европейски фондове и неравенството остават и това няма как да се заличи с гласовете на една четвърт от избирателите.
Това няма как да стане, ако не се направят съответните изводи и промени, но се съмнявам, че ще се случи.
БСП е в парадоксално положение, защото е единствената, която добавя мандат в сравнение с предишните избори, но изгуби, сбърка във важни неща.
Не успя да представи собствените ни проблеми, свързани с лошото управление и злоупотребите с власт в европейски контекст, както и преодоляването на тези проблеми, като същност на европеизирането на българската политика.
Отношенията в ЕС трябва да се променят. В сегашния си вид не носят нищо добро. Процесите в Европа подсказват, че обществата чрез своите представители търсят необходимата промяна. У нас това осъзнаване не се вижда. Смятам обаче, че това няма да продължи дълго.
Интервюто – от звуковия файл:
Почти една от три жени в света е била жертва на психическо, физическо и/или сексуално насилие, а в България – една от пет. Това заяви в Международния ден срещу насилието над жени и момичета Теодора Муравеева, президент на Инър Уийл клуб в града. Организацията се включва в кампанията на ООН „Да оцветим света в оранжево!“ с акция в..
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..