Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България опитва да бъде в ядрото на ЕС

Резултатите от изборите са показателни в няколко посоки. Европейските граждани проявиха стинкт за самосъхранение, гласувайки на изборите. Имаше очаквания, че популистките и националистките сили ще спечелят и те намериха място в ЕП, но не в размера, в който се очакваше. Това донякъде предопределя бъдещата работа на ЕП, подчерта проф. Ингрид Шикова – експерт по европейски политики.

Второто важно е, че Европа преоткри своята мисия. Ако отначало ЕС бе за мир и помирение, сега на преден план излиза мисията за Европа, която защитава. Това се вижда и в стратегическия план по четири приоритета.

Постовете разбира се, са много важни. На първо място трябва да се намери нова форма за т.н.  шпицен или водещи кандидати. Част от партиите бяха определили своите водещи  кандидати, но те не бяха одобрени от Европейския съвет, който има правомощията за решение на този въпрос.  Оттук нататък може би ще се върви  в посока да има транснационални листи и тогава да има водещи кандидати.

Другото нещо е, че се намери някакъв баланс за съотношението мъже – жени и третото, което ни поразочарова, че в този избор не намери място нито един представител на Централна и Източна Европа. Долавям някакво чувство за вина, когато чета коментарите и публикациите.

Франция и Германия винаги са били мотор. Когато този мотор не е в синхрон, нещата в европейската интеграция не вървят добре и обратното. Но ако нямаше съгласие между Германия и Франция, щяхме ли да имаме „евро“?

Мен обаче ме безпокои това, че постовете бяха дадени на големите държави и само един – на малката Белгия. Големите държави от Западна Европа са Франция, Германия, Италия, Испания. Надявам се, че тези личности, които евентуално ще заемат постовете, трябва да имат съгласието на ЕП.

Разделението между старите и новите страни-членки ще бъде преодоляно, когато се изравнят стандартите на живот.

По думите на проф. Шикова, предстоят моменти, в които ЕС ще се движи по линията на диференцираната интеграция, в която има ядро, концентрични кръгове и периферия. От всяка една държава зависи къде ще се намира.  

България прави опити да се окаже в ядрото на ЕС, но трябва обща визия накъде ще върви ЕС. Ако имаме общи цели и някои вървят по-бързо, а други по-бавно, това не е беда.  Трябва да имаме общи цели с общи ценности и тяхната защита е правовата държава.

Чуйте повече от звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Въпреки протеста на „Възраждане“ нормалността у нас се връща

Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист  Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната.  „Докладът за членството..

публикувано на 25.02.25 в 10:50

Община Пловдив няма да допусне втора „Индра“

Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..

публикувано на 25.02.25 в 10:35

В този бюджет излиза, че най-важни са заплатите в МВР

Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..

публикувано на 25.02.25 в 10:12

По-малко пари, по-малко профилактика

Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..

публикувано на 25.02.25 в 09:58
Проф. Марин Русев

Мирът не е възможен без участието на Украйна

Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..

публикувано на 24.02.25 в 17:23