Част от събраното от имуществените данъци да отива към общините или пък те да се увеличат и добавката да постъпва в местната хазна. Първият вариант предлага НСОРБ, а вторият – вицепремиерът Томислав Дончев.
Явор Алексиев от ИПИ смята, че първият вариант е по- подходящата концепция за децентрализация, защото не повишава данъците на гражданите, а променя мястото къде се харчат част от събраните пари.
При нас дебатът е много стар, много по- състоятелно е държавата да отстъпи част от нейните приходи на общините, за да могат те да разполагат с повече средства и да реализират собствени политики. В момента структурата на местните бюджети е свързана с една счетоводна операция чрез получаването на държавната субсидия и затова често общините нямат пари, дори за жизненоважни дейности като почистването на коритата на реките.
Алексиев припомни, че много често правителствата по свое усмотрение отпускат пари на общините като най- красноречив беше примерът с кабинета "Орешарски", когато беше създаден специален фонд. Тогава се видя, че политическата обвързаност между местната и централната власт е проблем, който трудно се заобикаля и близките до властта кметове получават повече от опонентите на властта.
Според него предложението на вицепремиера Томислав Дончев е по- неприемливо, защото първо увеличава данъчната тежест и второ прави страната неконкурентна и във външен план. Така докато в Румъния намаляват данъци, ние ще ги увеличим.
Друг извод е, че механизмът за финансово оздравяване на общините следва проблема, а не го решава. Капиталовите разходи се финансират през ПМС, програми, но при съфинансиране на проекти общините поемат дълг и така общите им задължения се увеличават. Затова се стига и до ударно увеличение на данъците, но положението им не се подобрява.
Дори децентрализацията да се случи, големи инфраструктурни проекти едва ли могат да се реализират със собствени средства, прогнозира експертът. По думите му, ще дойде момент за промяна на административно - териториалното деление на страната, което да отчете и демографските тенденции.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност