Част от събраното от имуществените данъци да отива към общините или пък те да се увеличат и добавката да постъпва в местната хазна. Първият вариант предлага НСОРБ, а вторият – вицепремиерът Томислав Дончев.
Явор Алексиев от ИПИ смята, че първият вариант е по- подходящата концепция за децентрализация, защото не повишава данъците на гражданите, а променя мястото къде се харчат част от събраните пари.
При нас дебатът е много стар, много по- състоятелно е държавата да отстъпи част от нейните приходи на общините, за да могат те да разполагат с повече средства и да реализират собствени политики. В момента структурата на местните бюджети е свързана с една счетоводна операция чрез получаването на държавната субсидия и затова често общините нямат пари, дори за жизненоважни дейности като почистването на коритата на реките.
Алексиев припомни, че много често правителствата по свое усмотрение отпускат пари на общините като най- красноречив беше примерът с кабинета "Орешарски", когато беше създаден специален фонд. Тогава се видя, че политическата обвързаност между местната и централната власт е проблем, който трудно се заобикаля и близките до властта кметове получават повече от опонентите на властта.
Според него предложението на вицепремиера Томислав Дончев е по- неприемливо, защото първо увеличава данъчната тежест и второ прави страната неконкурентна и във външен план. Така докато в Румъния намаляват данъци, ние ще ги увеличим.
Друг извод е, че механизмът за финансово оздравяване на общините следва проблема, а не го решава. Капиталовите разходи се финансират през ПМС, програми, но при съфинансиране на проекти общините поемат дълг и така общите им задължения се увеличават. Затова се стига и до ударно увеличение на данъците, но положението им не се подобрява.
Дори децентрализацията да се случи, големи инфраструктурни проекти едва ли могат да се реализират със собствени средства, прогнозира експертът. По думите му, ще дойде момент за промяна на административно - териториалното деление на страната, което да отчете и демографските тенденции.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност