Допълваме традиционната социология и териториално

Изхождаме от позицията, че изборите са един от гарантите за политическа предвидимост на едно гражданско общество. И от тази гледна точка традиционното прогнозиране чрез социологически анкети е много важно за предвидимостта на политическата ситуация в страната. Често обществото е искрено учудено, че с електорални процеси могат да се занимават и географи. Това заяви  проф. д-р Марин Русев, ръководител на изследването "Електорална география". То е осъществено от петчленен екип учени от катедра  "Регионална и политическа география" с ръководител  доц. Косьо Стойчев в СУ "Св. Климент Охридски". Проучването ще излезе в началото на септември в сп. "Геополитика". 

Ние усредняваме един много дълъг период от време след 1991 г. С резултатите на всички случили се избори  досега можем да си позволим да прогнозираме представянето на двете оцелели оттогава досега партии – БСП и ДПС. Основаваме се обаче на идеята, че появата на ГЕРБ през 2007 г, е променила рязко ситуацията, но вече имаме един над 12-годишен период, в който може да се говори, че и  за ГЕРБ е налице традиция.  Нашата традиция на пръв поглед влиза в конфронтация с вече утвърдените анкети.

Смятаме обаче, че нашият подход дава по-ниска степен на грешки - в рамките на 3% -5%, и е базиран на традицията на утвърдените общности,интересите на  корпоративни групи, класи, възрастово разделение  и прослойки.  Опитваме се да го  закрепостим  и териториално.

Оказва се, че няма пространство, което да не може да се изследва като традиция. Чрез най-богатата регионална статистика в страната досега, тази от  изборните резултати, можем да прогнозираме гласуването на определена улица, район и т.н. Стигаме дори и до парадокса на отпадане тайната на вота, когато цяло село гласува единно по определен начин.

Звучи странно, но в наше изследване през 2010  г стигнахме и до интересната идея, че равнината кара хората да гласуват по-наляво, а планината – надясно. Още през 1913 г.  първият изследовател на такъв тип пространствено поведение при гласуване заяви, че има не политическа география, а геология на изборното пространството, като изследва гласувалите "върху варовик" и "върху гранит".

Не отричаме традиционната социология, но считаме, че тя може да бъде допълнена с нашия подход и териториално. Той има своите ограничения – говорим само за партии, които са оцелели. Такива, които не са са се заявили категорично във времето, независило че са заявили категорично идеите си  като пробивни – като ВОЛЯ, НФСБ, все още нямат политическа традиция върху пространството, не могат да бъдат изследвани.

В света и в България има затвърдено мнение, че социологията и политологията използват свои автономни методки, но това не е вярно. Няма как пространствените процеси да бъдат обрисувани, ако не се използат подходите и на социолози, и на икономисти, и на географи и т.н.

Проучването ни ще излезе в  списание „Геополитика“ в началото на септември. Нашата прогноза сочи, че избирателната активност ще бъде около 52% и ще бъде най-висока в Силистра и най-ниска – в София.

Имаме идеи за разпределението на гласовете между ГЕРБ, БСП и ДПС съответно 29%-32%, 22%-25% и при ДПС -  между 12% и 14%.

Това, което социологията би направила трудно, е влизането в градските квартали. Пловдив е представителен като област. Такава област е и Пазарджик. Там резултатите са такива, каквито са представителните и за страната. За Пловдив очакваме 37% за ГЕРБ, но за областта около 32%. В БСП е точно обратното –  за областта подкрепата е 26%, а в Пловдив град - 20%.

Чуйте повече от звуковия файл: