Богатството от думи в един език – лексикалната система, е онази най-чувствителна част от езика, която веднага реагира на промените около нас. Езикът, на който говорим днес, носи както всички белези на времето, така и знаците на съответното поколение. В съвременния български език в момента текат много бурни процеси. На тях е посветено изследването на доц. Ваня Зидарова – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, "Динамика и иновации в лексикалната система на българския език“, насочено не само към научната , а и към към една по-широка, „потопена в езика“ аудитория.
Какво знание за света и времето ни дават думите, които ползваме днес, част от които само след няколко години ще бъдат напълно непознати за следващото поколение – Веселина Пеева разговаря с автора на книгата – доц. д.ф.н. Ваня Зидарова.
Промените в езика през последните 30 години са особено атрактивни за лексикалната система на българския език. В него постоянно текат два успоредни процеса – една част от думите остаряват, а същевременно се появяват нови или с нови значения на старите думи.
Животът се променя и оттам се променя и смисълът на думите. Неизбежна промяна във всеки един език е, че той не е затворена система. Навлизането на чуждите думи в него е неизбежен процес.
Днес чуждите думи са в две насоки – от една страна, говорим за инвазия от английска лексика – жаргони, битова лексика, комуникационни технологии и от друга - обществено-политическа терминология на гръко-римска основа. Това са думи, които съществуват във всички езици. Но тъй като българският език бе относително затворен спрямо другите езици, тази лексика не успяваше да проникне. И понеже обществото ни днес се уподобява на всичко останало в Европа, бе нормално да заемем и думите, които обслужват останалата част от света. Това увеличи международната лексика, но доведе и до употребата на синоними, защото премиерът си е министър-председател, Парламентът – Народно събрание. Навлизането на тези думи в известен смисъл е необходимост.
Езикът е израз на нашето поведение и на нашето съзнание. Петър Увалиев казва „В общество, в което се говори всичко, то може и да се случи всичко“. Цитирам на студентите си често Лудвиг Витгенщайн, „Границите на моя език са границите на моя свят“.
Днешните нови думи ни връщат към времето на „Криворазбраната цивилизация“. Цитирам реклама от 2011 г., която отговаря на ситуацията в езика „вместо съвещания имаме митинги, имахме портиери, а сега имаме рецепционисти, ядем поп корн, чийз и фаст фууд, правим бодибилдинг в бюти салона, правим пилинг, имаме блогове, френдове и т.н.“ Това показва, че новата дума е съществувала и преди това, сега ползваме синоними.
Първият чужд език, който след Освобождението нахлува масово у нас, е бил френският, заради това, че Франция е първата културна държава, с която имаме досег. Затова е било е престижно да знаеш франски. Днес това става по същия начин в ситуацията, в която се намираме с английския език – това е първото ни осъзнаване, че излизаме от рамките на Желязната завеса и се приобщаваме към отворения свят. Всички европейски езици са потърпевши от английското влияние.
Езикът обаче не обеднява. Всичко, което го е имало, то си стои. Никой не може да ползва целия език. В лексиката обаче има голямо разминаване между езика като „български език“ и езика на отделния човек. Трябва да правим разлика между език и реч и това е най-големият проблем, който поражда вълненията. В езика нищо лошо не се случва на практика. Лошото, което днес се случва, се случва в речта. Наш е проблемът, дали знаем нещо и как да го употребим.
Цялото интервю – от звуковия файл:
Тази година Българското национално радио става на 90 години, а Радио Пловдив - на 70. "Трябва да обръщаме внимание и на успехите, и на предизвикателствата. Тези 90 години означават, че много хора преди нас са постигнали много неща - да работим в медия, която се ползва с много високо обществено доверие, която хората не само слушат, а истински се..
Училищата в Пловдив и областта имат готовност да преминат към онлайн обучение от 29 януари до 4-ти февруари включително. Пред Радио Пловдив началникът на РУО Иванка Киркова подчерта, че в тези учебни дни ще се оформят оценките за първия учебен срок. Тя припомни, че област Пловдив е сред пионерите, стартирали онлайн-обучение през 2020 година по..
Две предложения за предстоящата на 30 януари сесия на ОбС на пловдивския кмет Костадин Димитров бяха бойкотирани на заседанието днес на правна комисия към местния парламент. Едното е за одобряване на текстове на допълнителни споразумения с превозвачите, обслужващи линиите от масовия градски транспорт, което предвиждаше индексация на..
Обичайната зимна картина записва високи нива на ФПЧ във въздуха. В Пловдив освен силния трафик, и печките на твърдо гориво се оказват често споменавани в докладите на РИОСВ. Как мръсния въздух се отразяват на децата и по-чувствителните възрастни хора, какви са важните мерки? Според кардиолога д-р Костадин Костадинов , преподавател в Медицински..
На 25.01.2025 година от 13:30 часа Планетариумът с Астрономическа обсерватория в Смолян ще представи най-новата им програма за съзвездията през зимата. Ще има още една лекция в събота от 17:00 часа, приет е графикът и посещенията ще са два пъти на ден. „ Небесна разходка “ е създадена, чрез дигиталния софтуер Digistar7. Тази програма е реализирана..