Увеличението с 390 млн. лева на бюджета на НЗОК за 2020 година е рутинно увеличение на база на увеличените здравно осигурителни вноски, които се внасят в касата. Целево увеличение на бюджета няма.
Това заяви пред Радио Пловдив проф. Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара и член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Според него, проблемът не се свежда само до парите, а до цялостната организация и управление на здравеопазването в България.
Здравеопазването се нуждае не от реформа за две - три години, а от дългосрочна доктрина за промяна на здравната ни система, която да обхваща период от 15 - 20 години.
Проф. Димитров посочи, че натрупаните противоречия и деформации в здравеопазването са толкова големи, че за 2 - 3 години не могат да бъдат преодолени. Затова няма да има видими изменения и с приетия за догодина бюджет на НЗОК.
Що се отнася до спора дали да се премахнат клиничните пътеки, проф. Димитров посочи, че клиничните пътеки не са начин на финансиране, те са технология за лечение. Но ние в България ги използваме като средство за финансиране на здравната каса.
Промяната на клиничните пътеки е следствие. Според мен, трябва да се разруши, не да се промени, а да се разруши и изгради нов модел на здравна система в България, категоричен е експертът по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване.
Дисбалансите:
80 на сто от бюджета на здравната каса отиват за болнична помощ (50 %) и за лекарства (30%). Само 11 % отиват за извънболнична помощ, за профилактика, за превантивно лечение. Т. е. системата е устроена така, че тласка българите да отиват в най - скъпата част - болничната система и там да бъдат лекувани с лекарства.
По същество ние лекуваме хората пост фактум, а не полагаме достатъчно грижи за тяхната профилактика и предварително обслужване.
Това, което се случва, трябва да бъде коренно изменено, убеден е проф. Димитров.
Той обърна внимание, че са много големи доплащанията, които българите правим - по груби сметки те са равни на бюджета на на здравната каса.
Т. е. има бюджет на здравеопазването от обществени фондове и втори бюджет, който плащаме от джоба си.
Най - много са доплащанията за лекарства - 2,5 милиарда лева.
Изисква се една дългосрочна програма, която да се спазва от всички правителства, независимо от техния цвят.
Що се отнася до проблемите с общинските болници, проф. Димитров обърна внимание, че те са свързани не само с тяхното финансиране. Тези болници не могат само с икономическата си дейност да осигурят достойно заплащане на лекари и медицински персонал.
Повече от 80 % от издръжката на общинските болници е за заплати и осигуровки. Какво остава за лечение?, попита експертът и посочи, че тук трябва да се намеси държавата - да има силни социални буфери, за да могат те да се издържат.
Общинските болници изпълняват и силни социални функции. Затова се изисква комплексно решение на проблема и то трябва да дойде от държавата.
Необходимо е не политическо разбиране, а политическа воля, категоричен е проф. Григор Димитров.
Фактите:
Бюджетът на НЗОК за 2020 година беше приет днес от Надзорния съвет на институцията. Предстои финансовата рамка да бъде гласувана следващата седмица от правителството.
Догодина НЗОК ще разполага с 4. 744 млрд. лева или близо 395 млн. лева повече спрямо тази.
Повече от половината от увеличението – 233 млн. лева ще отидат за болниците и ръст в цените на клиничните пътеки. Със 126 млн. лева ще бъдат увеличени разходите за лекарства, като най-съществен ще е ръстът при онкомедикаментите в болниците – с около 80 млн. лева.
Повече от двойно обаче е орязан бюджетът на НЗОК за лечение на българи в Европейския съюз и за 2020 година са заложени едва 70 млн. лева спрямо 160 млн. лева през тази година.
Бюджетът на НЗОК за 2020 г. бе подкрепен единодушно от членовете на Надзорния съвет, единствено представителят на пациентите в надзора Андрей Дамянов е гласувал “въздържал се“, тъй като според него с новия бюджет доплащането за хората няма да бъде намалено и получаваме “още от същото“.
Цялото интервю на Емил Костов с проф. Григор Димитров е в звуковия файл.
Ружка Генова е наш гост в първата седмица на март 2025 година. В края на 2022 година международната майсторка по шахмат бе обявена за училищен ръководител №1 от Министерството на младежта и спорта. Ружка Генова е директор на Спортно училище „Васил Левски“- Пловдив от 1 юли 2019 година, преди това от 2001 до 2013 година е била заместник-директор..
Европа обяви план за най – мащабното превъоръжаване от Втората световна война насам. Милиарди заеми за оръжие. А идеята на първата европейска общност – Европейската общност за въглища и стомана, бе недопускане на нова война и гарантиране на Световен мир. След 75 години Обединена Европа се готви за война. Същевременно, вече няколко..
Отбрана за сметка на кохезионните фондове? Какво ще се случи с парите по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще разреши ли Европа неусвоени от България средства да се използват за отбрана? И как всичко това ще се отрази на страната ни - темата коментира в програма "Ден след ден" икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия "България..
Създаването на държавни магазини за български храни в пощите с надценки до 10%. Мисия възможна ли е идеята на Делян Пеевски, която ще се вкара между двете четения на бюджета? Търсим коментара на социолога Кънчо Стойчев , който е член на Съюз „Произведено в България”. Кънчо Стойчев смята, че подобна посока на мислене е правилна. "Още преди 20 години..
Решенията за новата политика на ЕС в областта на сигурността се взимат от същите хора, които преди 5 години със същата тържественост приеха Зелената сделка, а посля я отмениха, така че съм много хладно настроен и скептичен за това, което сега се предприема, коментира последната среща за Украйна в Брюксел политологът Тончо Краевски. Виждаме голяма..
Ясно
Разкъсана облачност