Увеличението с 390 млн. лева на бюджета на НЗОК за 2020 година е рутинно увеличение на база на увеличените здравно осигурителни вноски, които се внасят в касата. Целево увеличение на бюджета няма.
Това заяви пред Радио Пловдив проф. Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара и член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Според него, проблемът не се свежда само до парите, а до цялостната организация и управление на здравеопазването в България.
Здравеопазването се нуждае не от реформа за две - три години, а от дългосрочна доктрина за промяна на здравната ни система, която да обхваща период от 15 - 20 години.
Проф. Димитров посочи, че натрупаните противоречия и деформации в здравеопазването са толкова големи, че за 2 - 3 години не могат да бъдат преодолени. Затова няма да има видими изменения и с приетия за догодина бюджет на НЗОК.
Що се отнася до спора дали да се премахнат клиничните пътеки, проф. Димитров посочи, че клиничните пътеки не са начин на финансиране, те са технология за лечение. Но ние в България ги използваме като средство за финансиране на здравната каса.
Промяната на клиничните пътеки е следствие. Според мен, трябва да се разруши, не да се промени, а да се разруши и изгради нов модел на здравна система в България, категоричен е експертът по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване.
Дисбалансите:
80 на сто от бюджета на здравната каса отиват за болнична помощ (50 %) и за лекарства (30%). Само 11 % отиват за извънболнична помощ, за профилактика, за превантивно лечение. Т. е. системата е устроена така, че тласка българите да отиват в най - скъпата част - болничната система и там да бъдат лекувани с лекарства.
По същество ние лекуваме хората пост фактум, а не полагаме достатъчно грижи за тяхната профилактика и предварително обслужване.
Това, което се случва, трябва да бъде коренно изменено, убеден е проф. Димитров.
Той обърна внимание, че са много големи доплащанията, които българите правим - по груби сметки те са равни на бюджета на на здравната каса.
Т. е. има бюджет на здравеопазването от обществени фондове и втори бюджет, който плащаме от джоба си.
Най - много са доплащанията за лекарства - 2,5 милиарда лева.
Изисква се една дългосрочна програма, която да се спазва от всички правителства, независимо от техния цвят.
Що се отнася до проблемите с общинските болници, проф. Димитров обърна внимание, че те са свързани не само с тяхното финансиране. Тези болници не могат само с икономическата си дейност да осигурят достойно заплащане на лекари и медицински персонал.
Повече от 80 % от издръжката на общинските болници е за заплати и осигуровки. Какво остава за лечение?, попита експертът и посочи, че тук трябва да се намеси държавата - да има силни социални буфери, за да могат те да се издържат.
Общинските болници изпълняват и силни социални функции. Затова се изисква комплексно решение на проблема и то трябва да дойде от държавата.
Необходимо е не политическо разбиране, а политическа воля, категоричен е проф. Григор Димитров.
Фактите:
Бюджетът на НЗОК за 2020 година беше приет днес от Надзорния съвет на институцията. Предстои финансовата рамка да бъде гласувана следващата седмица от правителството.
Догодина НЗОК ще разполага с 4. 744 млрд. лева или близо 395 млн. лева повече спрямо тази.
Повече от половината от увеличението – 233 млн. лева ще отидат за болниците и ръст в цените на клиничните пътеки. Със 126 млн. лева ще бъдат увеличени разходите за лекарства, като най-съществен ще е ръстът при онкомедикаментите в болниците – с около 80 млн. лева.
Повече от двойно обаче е орязан бюджетът на НЗОК за лечение на българи в Европейския съюз и за 2020 година са заложени едва 70 млн. лева спрямо 160 млн. лева през тази година.
Бюджетът на НЗОК за 2020 г. бе подкрепен единодушно от членовете на Надзорния съвет, единствено представителят на пациентите в надзора Андрей Дамянов е гласувал “въздържал се“, тъй като според него с новия бюджет доплащането за хората няма да бъде намалено и получаваме “още от същото“.
Цялото интервю на Емил Костов с проф. Григор Димитров е в звуковия файл.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Разкъсана облачност
Ясно