Авторитен юрист, Димитър Пешев е бил дългогодишен съдия в Пловдив и в София. През 1943 г., като подпредсетел на Народното събрание, той оглавява акцията на група народни представители за предотвратяване на депортацията на българските евреи в „концлагерите на смъртта“.
„Има личности, които олицетворяват лицето на всеки народ. Една от тях безусловно е Димитър Пешев. Юристът, адвокатът, съдията, истински патриот и един смел човек. Той е имал куража, в едно трудно време, да излезе и да обедини обществеността срещу една несправедливост. Ако беше си случила, щеше да се превърне в една национална трагедия, а именно изпращането на българските евреи в концлагерите. Не случайно Пешев е работил в Пловдив, градът известен като място, където може да се усети толерантността между хората”, заяви в емоционално слово Максим Бенвенисти – председател на фондация „Цедака – Шалом“ и член на Изпълнителното бюро на Организацията на евреите в България „Шалом“. Същта теза разви и председателят на пловдивската организация на евреите Шалом – Светозар Калев.
За тържеството в Съдебната палата пристигна и племенницата на Димиър Пешев - Кичка Пешева, която разказа спомени за своя чичо и за несправеливата съдба, сполетяла го след Девети септември. Тогава "спасителят на българските евреи" е осъден на смърт от т.нар. "Народен съд", присъда, заменена с 15 години затвор. След това патриотът и държавник е бил депортиран и оставен буквално без препитание, живял в мизерия да смъртта си през 1973 г.
Друг съвременник на епохата, наследник на една от легендарните и родолюбиви пловдивски фамилии – Обрейкови – също разказа своите спомени от онова време, когато е бил невръстно момче. Но помни всичко – по дати и по часове за онези драматични дни.
Откриването на паметника на Димитър Пешев в Съдебната палата е част от събитията, с които тази година пловдивският Окръжен и Районен съд отбелязват 140-та годишнина от създаването си.
Спомените на съвременниците на Димитър Пешев чуйте в репортажа на Севдалин Палаузов.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...