Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Най-важни за нас са въпросите за визовия режим със САЩ

От деня: Какво се очаква от срещата точно днес на българския премиер Борисов с американския президент Тръмп.  

В коментар геополитическият анализатор проф. Марин Русев посочи, че това е знакова среща за България, но в същото време е рутинна за САЩ. В дадения случай за мен това е поредната страна, с която американският президент иска да покаже обвързаността на САЩ към Източна Европа.

Русев каза още: Става дума за брънка от Източноевройеската атлантическа политика на САЩ. Няма как една малка страна да извоюва времево пространство, което не е свързано с глобално събитие, винаги има опасност да попадне сред силно влияещи фактори. Има няколко важни теми в тази визита. На първо място това е визовият режим. Десетилетия визов отказ не е добър за България. Унизителността не е изчезнала.

Има няколко важни теми, аз мисля, че това, което вече доста години върви като унизително за страната ни  и според мен това трябва да е главната цел на Борисов в настоящата среща  - става въпрос за визовия режим. Мисля, че е унизително в продължение на толкова години редица африкански държави да могат да изпращат своите граждани в САЩ много по-лесно отколкото България. 

Мисля, че тук Борисов трябва да подскаже на Белия дом, че ние сме тази страна, на която трябва да се гледа като на приоритетна за атлантическата сигурност .

В никакъв случай ние не трябва да слагаме знак за равенство  между енергийните възможности на Русия, от една страна, и енергийните възможности на САЩ. САЩ в момента провежда една политика за промяна на енергийната си стратегия, свързана с шистовия газ,  но това няма да бъде за дълго.

В никакъв случай ние не бива да слагаме знак за равенство между енергийните възможности на Русия от една страна и от друга - тези на САЩ. Те провеждат политика на промяна на енергийната си стратегия за втечнения газ, но това няма да бъде за дълго. 

И по друг начин искам да го кажа – диверсификация  не означава  България да гради своята енергийна политика без Русия. Напротив, ние трябва да се съгласим с егейското предложение през Гърция, но в същото време наш висш представител трябва съвсем скоро да отиде в Русия и да потвърди други наши интереси, свързани с Русия. Това се нарича гъвкава политика. Ние трябва да потвърдим пред Русия, че нямаме друг вариант за ядрена енергетика освен руската. Отношенията ни с Русия са свързани и вие ще видите, че голяма част от предложенията на Америка са свързани с това ние да правим отстъпки пред Америка за сметка на интереса си спрямо Русия.

Да се търси на всяка цена изход от някаква имагинерна единица в момента и да се говори за толкова бърза американска реакция, която да ни подобри ситуацията, мисля, че това са дългосрочни политика, които могат да подпомогнат България. Но тази среща за мен все пак е рутинна и ще видите, че и Америка, и България ще направят своите изводи. Това е дипломацията на последните 200 – 300 г.

След тази среща ще има леки изменения, но журналистическите искания за рязка промяна в ядрената енергетика на България, за рязка промяна на газовите ни отношения с Русия  е невъзможна. В отношенията с Америка ние сме длъжни да внимаваме как правим изреченията по отношение на базите на  Америка в Източна Европа.

А в енергетиката няма как да се реализират каквито и да е проекти на Русия през Турция, ако не минават  през Гърция, или България. Така че ние сме си там, където сме си. Въпросът е дали да увеличим енергийната тежест на България на Балканите или не. Тъй като Америка се дразни, че това отново ще стане с руски газопровод, мисля, че Америка няма  отговор на въпроса с какъв газопровод да стане това. И как България ще спечели единствено от това, че при криза ние ще разчитаме на допълнително, макар и по-скъпо съоръжение, което може частично да овладява в кризисни моменти, така че газовата връзка и идеите на Америка за егейска възможност за снабдяване с газ са полезни, но в никакъв случай съотношенията няма да бъдат повече от 5 %.


Цялото интервю с проф. Марин Русев е в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Потомците на Петър Шилев пазят жива паметта за героя съединист

140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..

публикувано на 05.09.25 в 12:28

Новият политически сезон ще е още от същото

Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира  в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..

публикувано на 05.09.25 в 10:11

Паметниците на Съединението - история и изпит за настоящето

Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно?   Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда  и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..

публикувано на 04.09.25 в 09:25

Ремонтират Хуманитарната гимназия до Коледа

С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат.  Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства.  Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..

обновено на 03.09.25 в 14:33

"Съхранената памет за Съединението" в Асеновград

Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..

обновено на 03.09.25 в 12:27