Има ясна връзка между загубата на природа и възхода на пандемиите. Това твърди научен доклад на Световния фонд за дивата природа WWF, тиражиран в днешния 22 април – Световен ден на Земята. Документът е озаглавен „Загубата на природата и възходът на пандемиите“.
Може ли и как човечеството да намали риска от бъдещи пандемии? Какви са стъпките в грижата за общия ни дом – планетата Земя? Говорим с Константин Христов от най-голямата организация за опазване на природното богатство WWF.
Екоактивистът заяви, че ситуацията е доста сериозна и в това, че докладът излиза точно в момент на пандемия, това е положителна страна, за да се замисли как днес вредим на земята. Свръексплоатацията на която подлагаме Земята стои в основата на различни нови заболявания.
Пандемията от Ковид-19 тръгна от животинския пазар в Ухан, Китай. Не е ясно кой животниски вид е пренесъл заразата, предполага се за един вид прилеп. Аз не мога да коментирам в кой континент има повече заразени хора, но например за Африка можем да се радваме, че няма зараза, защото здравната система там не е на много високо ниво, посочи Христов. По неговите думи от WWF призовават да не се унищожат дивите животни и организират кампании в защита на дивата природа.
Ако успеем да осигурим минимален комфорт на животните да съществуват в техните зони, то няма да сме свидетели на зарази, посочи още Константин Христов. Според него идва ключов момент - как ще поемем по пътя на възстановяването.
Зоонозните заболявания или тези, които се предават от животни на хора, са сред най-големите заплахи за здравето.
Според Световната здравна организация над 60 % от човешките патогени са със зоонозен произход. Те причиняват милиони смъртни случаи всяка година и водят след себе си тежки социално-икономически последици, допринасяйки значително за трайната бедност в някои региони.
Световната банка изчислява, че икономическата тежест на едва шест зоонозни заболявания възлиза на 80 млрд. долара за 12 години.
По повод на Зелената сделка, която може да се инициира в Европа Христов смята, че социално-икономическите фактори трябва да са свързани с околната среда. Страната ни е малка икономика и може лесно да се преструктурира, заключи Христов.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност