Без страх от коронавируса и адаптация към новото време

„Това ни се наложи следствие ковид кризата“, коментира психиатърът д-р Веселин Герев.  Носенето на маска в ранни зори, когато няма други хора е абсолютно безсмислено. Когато стресово събитие няколко месеца се нагнетява като проблем, то обсебва съзнанието на човека. Натрапчивата мисъл, че може да е заразен води до тревога, безпокойство и така се задействат страховете. В статистиката с увеличаващи се проценти на заразени няма нищо страшно, защото всеки трябва да изкара този вирус. Вирусът трябва да отслабне и да се приключи с пандемията.

Какъв е проблемът?

„Още в началото хората, които управляваха кризисната ситуация внушиха на народа, че заразата с вируса означава, че си „пътник“. От там дойдоха големите страхове на хората. Аз бях свидетел на доста фрапантни ситуации. Моя клиентка се побърка от страх и си сложи кислородна инсталация в спалнята. Тялото ни е свикнало да поема въздух, което е смес от различни газове, това може да доведе до увреждания. Колега, който е изкарал много-леко инфекцията,  също е занесъл вкъщи кислородна бутилка. Проблемът е повече в главите на хората, а не в телата. Това ще остави траен отпечатък и ще се говори години“.  

Д-р Герев обясни, че такава ситуация развива посттравматично стресово разстройство.  Запаметява се дълбоко в психиката ни, не се знае кога, и при каква ситуация ще изплува отново в съзнанието ни. Може да предизвика посттравматични стресови реакции. За това състояние малко се говори, то е описано при ветераните от Виетнам. Те и сега изпадат в сериозни стресови състояния само  при споменаване на война, напалм и джунгла. Тази глобална пандемия ще остави отражение върху психиката на хората от целия свят.

„Най-големият проблем на управляващите е, че нагнетяват напрежение с тези информации, а не успокояват хората. Стига се до безсъние, тревога, напрежение и безпокойство. Най-неприятното е, че пада имунитетът. Колкото повече човек е в състояние на тревожно очакване, толкова повече имунитетът му пада. Той става податлив, не само към актуалния коронавирус, а към всякакъв тип външни инфекциозни агенти, които го атакуват по-лесно и нанасят поражения“, уточни д-р Веселин Герев.

Връщаме часовника един час назад тази неделя.

Според д-р Герев промяната се отразява негативно. Основният проблем е, че се размества динамичният стереотип. Вече с един час се променя вечерята, съня, тръгването за работа и шофирането. Така промяната се отразява върху здравите хора. При хората с хронични заболявания, които приемат лекарства три пъти  на ден е важно да „дърпат“ с 10 минути назад приема на лекарста през седмицата предхождаща промяната на часа. При различни заболявания един час разлика може да нанесе сериозни щети. Фактите сочат, че при смяна на часовото време се увеличават ПТП и трудовите злополуки. Внимавайте с шофирнето във вечерните часове. 

Интервюто с психиатъра д-р Веселин Герев е в звуковия файл.