Ударът на ковид пандемията създаде проблеми, но не доведе до продоволствена криза, отбелязват и политици, и заети в земеделието.
Това разбира се, не отменя вниманието към сектора, за който в многогдишната финансова рамка на ЕС са предвидени 365 милиарда евро, каза евродепутатът Асим Адемов, който е член на Комисията по замеделие в ЕП. Той уточни, че фокусът на средствата е зелената политика, която цели да създаде по- екологично земеделие, щадящо околната среда, използващо по- малко пестициди, с по- чиста за хората продукция.
„Около 30% от средствата ще бъдат насочени именно в тези еко - схеми“, посочи Адемов.
Новите правила на общата селскстопанска политика ще влязат в сила през 2023 година, а до тогава ще действа преходен регламент. Асим Адемов съобщи, че достъпни за фермерите през тази и следващата година ще бъдат допълнителни 8 милиарда евро. Те са от Плана за възстановяване и ще са за развитие на селските райони.
Допълнителна помощ е извънредния регламент „Ковид 19“, който ще позволи 2% от неизползвения ресурс по Програмата за развитие на селските райони да се насочи именно за покриване на щети от пандемията. Сумата възлиза на 100 милиона лева.
В следващите 7 години ще продължи да действа и Преходната национална помощ. Това означава, че подпомагането ще продължи за животновъдите, които отглеждат крави, овце, говеда, кози, както и тютюнопроизводителите. ПО този начин ще се скъси дистанцията, породена от различното субсидиране на фермерите в новите е стари страни – членки.
Според Красимир Кумчев, който е фермер и агроексперт от Пловдив, е важно механизмите за подпомагане да водят да увеличаване на родното производство.
Той се изказва критично за Националния стратегически план за следващия програмен период, в който по думите му в частта за земеделието няма ясна цел.
Зелената икономика и иновациите са важни, отчита Кумчев, но дъпълва, че е необходимо от това да произтича конкретен резултат и това е ръстът на производителността. "Иначе 7 години ще се трошат по 2- 3 милиарда годишно, а накрая ще се окажем на същата позиция, ако не и още по – изоставащи", казва агроекспертът, който от години призовава за мерки, които да подобрят съотнешинето между внос и родно призводство, което момента е 80:20.
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..