Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: Висшето образование в пандемията

| обновено на 19.02.21 в 11:00

През 2020-беше представена дългосрочната политика за справяне с трудностите по време на ковид пандемията в сферата на образованието. Основата, на която ще се базират действията на Евросъюза се нарича Европейско пространство за образование, което цели да елиминира неравенствата в обучението из Европа. Програмата е част от планът за възстановяване  “Следващо поколение Европейски съюз” и трябва да се реализира до 2025г.

В помощ на образованието и обмена сред студентите - програмата Еразъм + е с увеличен бюджет до 26.2 милиарда евро, което е два пъти повече от бюджета ѝ в предишния проограмен период. 

Фокус, обаче, остава дигитализацията и възможността за е-образование, каза на международна среща между министри и представители на европейски висши учебни заведения еврокомисарят Мария Габриел. 

"Решаващо е да подкрепим трансформацията на висшето образование, тъй като секторът е ключов за възстановяването на Европа и прилагането на политиките свързани с прехода към дигиталното образование. Знаете, че в края на Септември представихме нашето виждане за това как трябва да се развиват образованието и науката в условията на ковид, като университетите бяха в центъра на заложените идеи. Ние искаме да насърчим по-доброто сътрудничество между университетите и техните партньори в тези екосистеми на знанието. 

Безпроблемният обмен на знания, професионалисти и студенти трябва да продължи, защото това са ключови елементи, които създават стойност за обществото. 

Подкрепям дигиталната трансформация на университетите, тъй като това ще улесни достъпа до материали и знания от световно ниво. Тук става въпрос освен за дигитализиране на книги и трудове, а и за изграждане на цялостна дигитална инфраструктура, която да подпомага обмена на знания. 

Ние искаме да направим висшето образование в Европа още по-конкурентоспособно и привлекателно, както от гледна точка на развитие и грижата за таланти, така и от гледна точка на инвестиции в технологичните открития и постижения. 

Точно затова Европейската комисия иска да забърза прехода на Висшите учебни заведения към по-дигиталното бъдеще, за да може бъдещето на образованието да е по-достъпно, по-включващо и по-добро", подчерта Габриел. 

Дигиталното образование се е превърнало в приоритет за съюза, заради ефектите от пандемията, като това  дава възможност на студенти от различни европейски университети, които попринцип са от друга държава на съюза да се върнат в държавата от която са и от там да продължат обучението си. Това важи с пълна сила особено, когато обучението е свързано и със заплащане на различни такси, като пари за общежитие,наем и дневни в по-скъпа държава. 

Йордан Йорданов, студент в Мюнхенския университет Лудвиг-Максимилиан, разказва за неговия опит с онлайн обучението по време на пандемията и как на държавно ниво, политиките на ЕС биват прилагани. 

Нямах никакви затруднения при преминаването в онлайн среда, нямаше нужда да напускам нито квартира, нито общежитие. Аз реших да остана тук, защото имам присъствени изпити, но някои мои приятели решиха да заминат за България, докато сме онлайн, защото те нямаха нищо присъствено. 

Немското правителство предлага помощ за студенти засегнати от коронакризата и също така университетите отпускат помощи. Тези помощи не са само за немските студенти, а и за всички останали. Когато кандидатстваш за помощта всичко се извършва онлайн. Трябва да представиш само банкови извлечения и лични документи. Като цяло не е никак сложно. 

Не толкова добре е уреден въпросът със студентите от държави от Европейския съюз във Великобритания. След излизането на кралството от съюза статутът на студентите се промени и те вече са считани за интернационални студенти. 

До какво води това разказва Теодора Младенова, последна година студент “Музикален Бизнес” в университет в Югозападна Англия. 

За мен както и за много други студенти на острова учебната 2020/2021 протича главно онлайн. Първия семестър имахме една лекция от общо четири, която се провеждаше в кампуса, докато не изместиха всичко онлайн малко преид коледа. В едни по-нормални времена, ние постоянно организираме събития, записваме музика и работим с музикантите от университета, но поради усложнението на ситуацията в последните месеци нямаме възможността да провеждаме голяма част от нашите дейности. 

Това в последствие наложи промени както в условията на курсовите ни проекти, така и в тяхното оценяване. 

Мисля че нещата стават много по-трудни за студентите от Европа. Поради Брекзит, ние вече биваме считани за интернационални студенти, което от своя страна води до повишаване почти двойно на семестриалните такси. По тази причина ще ми се наложи да отложа плановете си за магистратура поне на този етап, а и съм сигурна, че студентите от България, за които образованието във Великобритания е потенциална възможност, едва ли биха дошли при сегашните условия. 

Като основна част от плана за възстановяване на Европа висшето образование ще продължи да бъде пряк носител на ценностите на съюза. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с режисьора Петър Одажиев

Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър  Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември.  Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...

обновено на 22.11.24 в 16:47
Георги Киряков

Политическият процес е блокирал заради "домовата книга"

Все повече започва да се утвърждава идеята, че  блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след  ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да  не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели.  Каква е..

публикувано на 22.11.24 в 16:15

Оставаме предпазливи оптимисти за сухопътния Шенген

Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември.  Юлиана Николова от Портал..

публикувано на 22.11.24 в 15:59

Лидерско лицемерие пречи на партиите да се разберат

 "При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен  експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..

публикувано на 22.11.24 в 11:22

Енергетиката ни е болна и ако не я оздравим, ще страдаме

България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна.  "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..

обновено на 21.11.24 в 16:39