Културният сектор е сред най-осезаемо засегнатите от пандемията, а в Пловдив има силно изразен контраст между масовите събития за Европейската столица на културата и последвалите ограничения.
От над 660 хиляди посещения в общинските музеи, галерии и обекти в Стария град през 2019-та, миналата година те спадат до по-малко от 170 хиляди. Успоредно с понижението на приходите от посещения, затворените за публиката врати дадоха възможност и време за попълване на архивни фондове, ремонти и научни изследвания.
Търсят се и нови възможности за цифровизация на културното наследство, заложена в приоритетите на програмата "Творческа Европа" с бюджет от 2.4 милиарда евро. Вече се планират нови събития, а отложените са с нови дати.
Публиката е най-силно засегната от ограничителните мерки, но спирането на работа с посетители даде време за научни изледвания и обогатяване на архивния фонд, коментира директорът на Историческия музей Стефан Шивачев, като изрази надежда, че процесът на дигитализация ще продължи по европейски програми чрез културното министерство.
Спад на посетителите, трудно планиране и организиране, липса на туристи, нарушен международен обмен. Тези пандемични негативи открои Красимир Линков от Градската художествена галерия в Пловдив.
Две-трети спад на приходите за 2020-та, но и ръст след страта на безплатните дни за деца от началото на тази година отчита Огнян Тодоров от Природнаучния музей, който работи по съвместен проект с Европейската космичека агенция за изработването на филми за музейния планетариум.
"Пловдив" 2019 също продължава работа по планирани, но отложени заради ограниченията събития, уточни експертът Станислава Ташева от фондацията.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Превалявания
Облачно
Облачно
Дъжд / Сняг