„Ситуацията с разпределението на ваксините може би е с една крачка по-добра от гледна точка на организацията от началото на март. Но въпросът е доколко това се отразява реално – по-скоро – не!“, коментира д-р Александър Калайджиев.
Като аргумент, той уточни, че въпреки създадения график и списък от РЗИ, според съответното райониране за получаването на ваксините, лекарите от р-н „Централен“ са получили едва на следващия ден и след дълго чакане “заветния първи флакон с RNC-ваксина“, с която са можели да ваксинират 6 човека.
По думите на д-р Калайджиев, лекарите само съхраняват тези ваксини в хладилниците си, защото желаещи да се ваксинират с AstraZenecaняма.
„От цялата кампания, включваща общопрактикуващите лекари, аз съм имунизирал 26 човека с трудно получени ваксини от РЗИ – Пловдив“.
Страховете на пациентите са разбираеми. Имунизираните с ваксината на Astrazeneca обаче, които са преминали през т.н „рисков“ период, не са получили нищо, могат да бъдат по-спокойни.
„Цитираният риск от тромбози на фона на статистиката е нищожен – от същия брой тромбози страдат и хора, които не са имунизирани“.
Що се отнася до това, дали получилите усложнения при първата доза от ваксината могат да си поставят и втора, такава препоръка няма как да бъде дадена на пациентите, защото за това не са правени проучвания и никой не се наема да направи това.
„От близките 10-15 години насам всяко нещо в медицината за да се препоръча, трябва да бъде оценено по една скала за достоверност и ако няма проучвания в тази насока, никой не може да каже, че то е правилно. Адвокатите в повечето страни дебнат за всяко едно медицинско нарушение и съдебната система го санкционира.“
В обществото ни принципно витае страх от ваксините. Пациентите обаче не осъзнават, че това заболяване до ден днешен не спазва никаква медицинска логика. То е трудно за наблюдение. Хората дори в едно семейство боледуват по коренно различен начин.
„Пациентите продължават да си мислят, че това е най-обикновена настинка и не реагират в първите дни. Всяко едно общо неразположение, особено ако е свързано с температура, без значение какви са съпътстващите симптоми, трябва да мислят, че е коронавирус“.
Д-р Калайджиев бе категоричен, че и в момента има пациенти, които си мислят, че имат настинка, синузит или чревно разстройство. След като се направят изследвания обаче се оказва, че е коронавирус. От 10 пациенти с оплаквания само един излиза с отрицателен тест, но и това не е сигурно. Направеното след една седмица изследване вече потвърждава заболяването. Пациентите не осъзнават, че то е „голям имитатор“ и приемат антибиотици, което е противопоказно.
Чуйте цялото интервю от звуковия файл:

"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..