Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лейди Странгфорд в паметта на село Радилово

| обновено на 22.04.21 в 15:50
8
Бившата болница на лейди Странгфорд в Радилово, където се помещава посветената й експозиция.
Снимка: БНР

Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд, по известна, като Лейди Странгфорд далеч не е само име на улица в Пловдив и София, лице на паметна плоча или паметник, а е била истински човек, който е дишал, работил и живеел, както се казва, в името на някаква кауза. 

По моминско име е Бофорт, дъщеря на британския морски адмирал сър Френсис Бофорт, създател на скалата за измерване на силата на ветровете, Любовта на баща ѝ към настроенията на вятъра, изглежда е залегнало и в нейната природа, тъй като опънатите платна на авантюристичната ѝ душа я прекарват през целия европейски контитент, чак до България, където оставя основния отпечатък от жизнената си  дейност. 
Двутомният пътепис на Лейди Странгфорд
                                      
Съпругът ѝ лорд Пърси Странгфорд е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул и специалист по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост. Смята се, че той е първият британски дипломат, който е разкрил пред английската общественост националната идентичност и култура на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. В своите мемоари лейди Странгфорд пише: „Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите“.

След смъртта на съпруга си, от който приема титлата Виконтеса Странгфорд, Емили Ан Смит посещава България неколкократно, като създава редица болници и помага на местното население в едни от най-разломните времена в българската история - борбите за национално освобождение.

В историята на село Радилово името на Лейди странгфорд е записано със златни букви, тъй като тя спомага за възстановяването на населеното място, както и на целия район, в месеците след Априлското въстание.

Разговарях с Марена Вачкова – отговорник за Музейната сбирка в село Радилово, която сподели детайли за делото на английската благородничка в района. 

"След жестокото потушаване на Априлското въстание Лейди прави една голяма кампания, прави кореспонденция, пише до българските власти, до османските - те отговарят, че няма кръвопролития, а само леко се разбунтували българите. Обаче тя решава да дойде да види на място, събира средства и идва в България заедно с Джанюариъс Макгахан, Юджийн Скайлер и Уилям Гладстон. Така, напът за Батак, минават през Радилово и виждат че селото е напълно опожарено

Първоначално тя идва с цел да дари средства за дрехи и за храна, но когато вижда колко болни са хората решава да направи 6 болници - в Батак, Перущица, Радилово, Карлово, с. Петрич и Панагюрище. 
Болницата в Батак
"Лейди Странгфорд, освен помощ за болните, е оказвала и подкрепа на български сирачета да намират семейства в Англия. 

След като е свършила дейността си като болница, сградата в село Радилово е била кухня, училище, като сега вече е музей , посветен на историята на селото, както и на Лейди Странгфорд. 

Легендите предавани от старите към по-младите в селото, гласят че Лейди е пристигнала на бял кон в помощ на всички изстрадали в района от последствията на Априлското въстание. Тя казва, че ѝ прави много силно впечатление колко цивилизовани са българите и как всеки е чакал спокойно реда си, когато се е раздавала храна".

   

С тези думи Марена Вачкова ни разведе из прекрасната музейна сбирка, посветена на Лейди Странгфорд, кадри от която можете да видите във видеоклипа по-долу.

Историята на Лейди Странгфорд е белязана от желанието за помощ на бедните и болните. 

През 1887 г. Емили Странгфорд събира пари за построяване на болница в Порт Саид. Въпреки разклатеното си здраве тя заминава по море на 5/17 март, за да открие болницата, но умира на борда на кораба от мозъчен инсулт на 12/24 март. Нейното тяло е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 6/18 април до гроба на нейния съпруг. 

Така завършва жизненият път на един благодател, който завинаги остава в съзнанието на българския народ.

Целия репортаж можете да чуете във звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Село Манастир с иск до КЕВР и ЕВН за липсата на ток по Коледа

Десетки жители на село Манастир в община Лъки изпратиха колективен иск до КЕВР и ЕВН за това, че 10-тина дни по Коледа останаха на тъмно и студено. Днес кметът на селото Милена Иванова е подала жалбата до енергийния регулатор, подкрепена от подписка с 95 души в електронен вид.  „От 21 декември до 30 декември бяхме без ток, за нас беше..

публикувано на 06.01.25 в 13:25

Стотици българи почетоха паметта на Христо Ботев в Калофер

Стотици българи от цялата страна се включиха в честването на 177-та годишнина от рождението на поета-революционер Христо Ботев в родния му град Калофер. Тържеството започна с военен ритуал за полагане на цветя пред паметника на Ботев и майката на поета Иванка Ботева в националния музей "Христо Ботев".  По традиция с изпълнението на първото..

публикувано на 06.01.25 в 12:56
Ружа Смилова

Вървим към нови извънредни парламентарни избори

Оптимизмът на Новата година винаги ни кара да даваме кредит на доверие на политическите играчи, а и на всички около нас. Но това, че нямаше много новини около преговорния процес, не даваше кой знае колко обнадеждаващи сигнали. Това заяви политологът Ружа Смилова, която коментира информацията, че ГЕРБ-СДС спират преговори за съставяне на редовен..

публикувано на 06.01.25 в 10:40

Стресът от пиротехниката е довел до смъртта на чинките

Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..

публикувано на 03.01.25 в 16:45

35% от общините нямат достъп до газова инфраструктура

Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..

публикувано на 03.01.25 в 16:08