Понастоящем да няма научни доказателства, че коронавирусната инфекция може да се предава с храна. Въпреки това, пандемията доведе до промяна и на отношението към храната. Учените смятат, че добрите хигиенни практики могат да помогнат да се намали разпространението на вируса. А той е много лабилен, заяви проф. Веселка Дулева, национален консултант по „Хранене и диететика“, началник отдел „Храни и хранене” в Националния център по обществено здраве и анализи:
Вирусът може да се размножава само в жива клетка. Попаднал върху храна, той не може да се размножава и много бързо се деактивира.
В периода на COVID-пандемията с редица експерименти в контролирана лабораторна среда се проучва колко дълго вирусът може да се съхрани върху различни повърхности.
В аерозол се счита, че вирусът може да преживява около 3 часа, върху медни повърхности – около 4 часа, върху картонени опаковки и картон – до 24 часа, и два – три дена би могъл да преживява, но не и да се размножава и да се увеличава неговата патогенност, върху метали и пластмаси.
Има ли храни, които създават щит срещу коронавируса? Отговорът на учените е еднозначен:
Няма доказателства, които да твърдят, че приемът на определени храни или хранителни добавки ще предпазят от заболяване.
Някои хранителни вещества обаче имат доказани здравни ефекти:
Това са витамин Д, който наистина има отношение към укрепване на имунната система и добра имунна защита. Витамин С, витамин Е, от минералите Селен и Цинк.
Хранителните добавки обаче не бива да се приемат безконтролно. Това важи особено за мастноразтворимите витамини, какъвто е витамин Д, тъй като те се натрупват в организма в депа.
Европейският орган по безопасност на храните (European Food Safety Authority) не е утвърдил здравна претенция за отделна храна или хранителна съставка, които да имат ефект за защита срещу инфекция. Евродепутатът Радан Кънев, който е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, отбеляза, че на фокус са преди всичко здравните аспекти на Ковид-кризата:
Връзката между хранителния режим и Ковид-инфекцията никога не е била водеща тема в нашата работа.
Връзката между коронавируса и храните в рамките на Евросъюза, макар и индиректна е отчетлива. Различните и противоречиви процедури за придвижване на сезонните работници значително намалиха земеделската продукция и рязко повишиха цените на основните храни:
Всеки българин знае, че днес когато излезе от магазина и е купил хранителни продукти, сметката му е между 20 и 30% по – висока, отколкото преди една година. Това не е чисто български феномен. В целия Европейски съюз цената на хранителните продукти много рязко се покачи и това се отразява на всеки.
Що се отнася до контрола на храните, евродепутатът насочи към новата програма на Европейския съюз „От фермата до трапезата“:
„От фермата до трапезата“ залага изключително строги норми за контрол, ясни критерии за това коя храна е здравословна, за маркиране на нездравословното съдържание в храната.
Освен качеството е важно и отношението към храната. В условията на пандемия то се промени, отчитат от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Нейният заместник-председател Еньо Енев, които е шеф на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите „Тракия“, отбеляза:
Хората, които посещават търговските обекти, там където са блок масите, няма го това струпване около масата, спазва се един ред, хората са спокойни, взима се по по – малко количество храна, не се пълнят така чиниите, както беше в предишните години. Културата на хранене се променя в българина, което е много радостно.
Правилата за работа в предстоящия летен туристически сезон са изцяло съобразени с противоепидемичните мерки, уверяват от бранша:
Храните, които ползват ресторантите и хотелите са доставяне от регламентирани източници с необходимите документи и сертификати. Спазват се всякакви санитарни изисквания. Ние самите не си правим експерименти, за да скрием от някой нещо и да спечелим дребни стотинки за сметка на здравето на хората.
Спазването на всекидневна хигиена може допълнително да намали риска от предаване на вируса и от инфекция. Необходимо е да се спазват и общите правила за хигиена при приготвяне на храната.
Доболничната помощ през 2026-а и какви са исканията на личните лекари, коментира в програма "Точно днес" доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, разговор ден преди Отечтно-изборното събрание на организацията в Пловдив. Доц. Киров обясни, че форумът ще включва избор на ново ръководство и дискусии..
От "Бизнесът за Пловдив" изразиха своите притеснения от проектобюджета на държавата в нарочна позиция до медиите. Пловдивският бизнес не одобрява проекта за държавен бюджет "Не може да нямаме тревоги! В нашето сдружение членуват хора, които обединяват различни бизнеси и за които работят много служители. Когато виждаме как държавата, която е..
Общественият съвет за Национална детска болница подаде оставка. Това съобщи на брифинг пред Министерството на здравеопазването председателят на съвета проф. Иван Литвиненко. В съвета имаше 11 членове и всички се оттеглят заради липсата на комуникация. Пред Радио Пловдив журналистът Надежда Цекулова, която е член на Обществения съвет, обясни, че..
Междузвездният обект 3I/ATLAS предизвика нова вълна от спекулации, след като астрофизикът Ави Льоб от Харвард заяви, че той има контролирана траектория и може да представлява „извънземен кораб“. Кометата се наблюдава от началото на юли, а на 29 октомври тя направи най-близкото си приближение до Слънцето. В интервю за Радио Пловдив доц. Никола..
За горивата и санкциите - какво да очакваме на нашия енергиен пазар и след 1 януари, когато идват разплащанията с евро? Прогнозата за сделката "Лукойл" правим в разговор с доц. Васил Петков , преподавател по МИО и маркетинг в ПУ и УНСС. С него говорим за критичните въпроси около съдбата на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас и влиянието на санкциите..