Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Срещу дезинформацията - с образование и обективни медии


Глобалната пандемия от коронавирус, освен с конкретните си здравни измерения, отприщи и друга, не по-малко опасна заплаха – своеобразна пандемия от дезинформация, фалшиви новини, политически манипулации до обикновените интернет измами. Така постепенно Европа и в частност България се оказаха под силен натиск от агресивна манипулативна активност, експлоатираща естествените страхове на хората, и без това катализирани от внезапното усещане за несигурност пред мащабите на  заразата. В края на миналата година в Европарламента бе създаден специален орган по въпросите на външната намеса и дезинформацията, подронващи демократичните  процеси в ЕС. Това е комисията  INGE, която се явява колективен отговор на новата заплаха, обясни единственият български евродепутат в нея – Андрей Ковачев от ГЕРБ – ЕНП: 

Основната цел на тази специална парламентарна комисия е да излезе с предложения за законодателни промени и регулации в сферата на ограничаване на дезинформацията, фалшивите новини, намесата на чужди страни в изборния процес на страните – членки и опитите да се променя общественото мнение, обществените нагласи в посока, в която други „центрове“ извън ЕС биха искали да видят промяна. Какво можем, заедно, разбира се, с големите платформи – Фейсбук, Инстаграм, Туитър, Ю-туб, с които поддържаме постоянен контакт, защото видяхме, че не е достатъчно само кодът на поведение, който те доброволно са подписали и трябва да спазват, но трябва да има и определени законодателни промени.  Ние сме изключително притеснени, че такива „играчи“ като Русия, Китай или някои ислямски организации опитват да променят обществените нагласи в страните-членки на ЕС чрез фалшиви профили, групи в социалните мрежи и да прокарват техните интереси като ги представят в полза на части от обществото на съответната страна.

В наши дни през интернет и социалните мрежи разпространението на всякаква информация е изключително бързо, а злоумишлената дезинформация нанася щети, ако не се противодейства адекватно, смята евродепутатът Андрей Ковачев:

Какво трябва да се направи? Разбира се, че става въпрос и за критично мислене, образование, подпомагане на обективната журналистика. Защото много основно е правото на собствено мнение, когато разбира се то е в рамките на закона, но не и на собствени факти! Фактите са такива, каквито са. Те не могат да бъдат според мнението на някои променяни, защото не отговарят на реалността.  Поради това, че много потребители са млади хора, трябва да се наблегне на образованието, което трябва да бъде към критично мислене. 

Как може да се разобличи невярната или откровено измамна информация? Как се разпознава тя, често под формата на фалшиви новини? Защо хората са склонни да им вярват?  Коментира проф. д-р Росен  Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет:

Ако се опитаме да дадем отговор и някаква рецепта, можем да кажем – чрез образование и образованост. Разбира се, трябва да свикнем да търсим потвърждение на дадена новина от различни, независими един от друг източници. Да отсяваме във времето и пространството онези медии, които са доказали лоялността си към обективност, безпристрастност и истина. Това е трудна задача за обикновения потребител, но ние трябва да залагаме основно на новите, младите поколения, да работим постоянно със тях. И разбира се, ако говорим за дигиталното пространство, никога не трябва да се доверяваме на непознати сайтове.

Защо хората толкова предпочитат да се доверяват на фалшивите новини?

Цялата тази дезинформационна кампания или тенденция в последно време става все по-хибридна, по-префинена и изтънчена.  Тя се насочва вече и към хора с по-висок образователен ценз. Често остава незабележима, защото не инаги е задължително да е лъжовна.  Един път е достатъчно просто да ни въведат в заблуда, да ни дезориентират. Но едно е ясно – хората са склонни да вярват на фалшиви новини, защото просто не ги разпознават като такива. Защото са склонни да вярват на новините по принцип.  В този смисъл, липсва критично мислене, нещо което основно трябва да съграждаме у колкото се може повече хора около нас. И поради тази причина нашата обща цел е, в някакъв смисъл на думата и будителска.  Затова моето скромно мнение е, че никога няма да се случи ситуация, в която да няма нужда от професионална журналистика.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Лекоатлетката Пламена Миткова в "Добро утро, ден"

Тази седмица гост в „Добро утро, ден“ е лекоатлетката Пламена Миткова.  Когато е 7-годишна, започва да тренира художествена гимнастика, но след четири години пътят й рязко завива в друга посока. Преориентира се към леката атлетика. Започва да се състезава за    "Локомотив Пловдив" . Състезателка е по скок на дължина. Пламена..

обновено на 15.02.25 в 08:43

Българските вина не отстъпват на другите производители

Пия всякакви вина с хубаво качество, направени с майсторлък и с любов, каза председателят на енолозите в България  Станимир Стоянов . Той уточни, че при дегустация опитните дегустатори могат бързо да определи качествата на виното. "Като се опита едно вино, като му се види цветът и ароматът, може да се даде адекватен коментар", посочи енологът...

публикувано на 14.02.25 в 15:47

Разширява се пазарът на българското вино в чужбина

През 2024 година България значително е разширила пазарите на вино в чужбина, каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В Брестовица той участва в зарязването на лозята и празника Трифон Зарезан. Българско вино е изнесено не само в европейските страни, но и в САЩ и страни от Латинска Америка, които са традиционни производители. За този..

публикувано на 14.02.25 в 13:01
Емил Кабаиванов

Искат увеличение на заплатите на общинските служители

От сдружението на общините са поискали да бъдат предвидени средства за увеличение на заплатите на общинските служители. Това се е случило по време на срещата с министъра на финансите Теменужка Петкова. Увеличението, за което настояват е с между 20 и 25%, каза пред Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е..

публикувано на 14.02.25 в 11:39

1300 бежанци ще учат български език, 150 от тях в Пловдив

Започна безплатно езиково обучение по български език на над 150 бежанци, които живеят в Пловдив и са в трудоспособна възраст. За страната общата бройка, на обхванатите в проекта, ще достигне 1300 мигранти. Подобни курсове се провеждат в още 3 града в страната  - София, Бургас и Харманли.  Обученията по български език за бежанци в Пловдив..

публикувано на 14.02.25 в 10:34