„Приемам награда „Пловдив“ с радост и удовлетворение. Много по-важното ми е обаче, че наградата е определена за изследване в областта на хуманитаристиката. Обичайно интересът е към четива с по-масов характер, ориентирани към вкусовете на определени групи и хуманитаристиката е решително маргинализирана. Това е глобална тенденция от последните няколко деситилетия, не само за България, към обезценяване на хуманитарното знание и в този смисъл виждам като много обнадеждаващ знак това, че едно литературно изследване, влизащо в конкуренция с други четива, ориентирани към много по-широка аудитория, е оценено“. Това заяви проф. Клео Протохристова – носител на наградата „Пловдив“ за художествена литература и хуманитаристика за "Литературният 20 век - синхронни срезове и диахронни проекции".
Проф. Протохристова изрази скептицизма си към валидността на наградите в съвременната културна среда. Тя подчерта, че наградите са част от състезание, но състезателният модус на съществуване е характерен за традиционалистичните култури като древногръцката, откъдето тръгва традицията. Тази традиция се култивира в Рим и остава като тенденция и работещ механизъм до края на 18 век.
„Има ясни правила как се пишат поезия, рицарски романи, в спорта, защото майсторството – идеята за естетически идеал, е съизмерима. В съвременната култура на модерността, която е антитрадиционалистична, всичко е толкова различно, няма критерии, по които да се осъществяват реално подобни конкурси. Не съм убедена, че има критерии, по които моята книга е спечелила спрямо други книги, които са в друг жанр.“
По думите на проф. Протохристова, днес е много важно да осмислим 20 век, за да имаме по-ясна представа в какво време живеем.
„Промените не са във всички области. Ако се съсредоточим в областта на културата, ще забележим продължение на тенденции, набелязани още от края на 70-те години на 20 в., които продължават и до днес. Границите между столетията са формални, същинската граница е резултат на много различни неща. В границата между 19 и 20 в. по отношение на технологичните и научните открития, векът започва изпреварващо – още в 90-те години на 19 век. Но по отношение на културните процеси – 20 век започва едва около края на 1910-11 година – енергичната нова вълна, създала едни от най-физиономичните произведения от литературата и изкуствата на 20 век. В моята книга предлагам един конструкт, през който да бъде мислен литературният 20 век“.
На въпрос как може да бъде дефинирана съвременната култура, проф. Протохристова се позова на създаделя на структурната антропология и един от най-мощните умове на 20 век - Клод Леви Строс, според когото тя е "...булимична".
"Потресаващо е, толкова е мъдро - като започнем от буквалното тъпчене с храна, че купуваме и купуваме и после изхвърляме, през дрехите, които огромна част от хората купуват и дори един път не могат да облекат, през вещите в къщите си...блъскаме в съзнанието си от Интернет всевъзможни неща, които не можем да сдъвчем и след това ги изхвърляме... Мога само да приема това определение и да се възхитя!"
Проф. Протохристова заяви още , че не трябва да се вглеждаме в номенклатурната табела на празника, а в същността на наследството, с което сме благословени.
"Мисля този ден - 24 май като празник, който всеки носи в сърцето си. Веригата на празничното изживяване на нашите букви е неговата същина."
Чуйте цялото интервю от звуковия файл:
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..