Паметниците на Съединението - история и изпит за настоящето

Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно?  Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда  и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото време ни дава истинското отражение на настоящето. Правим такъв опит с разходка в някогашната Източна Румелия. И три спирки – паметникът на Съединението в Пловдив, неговият предшественик в някогашното Голямо Конаре и съвременните „Листи“ на Захари Стоянов в Пазарджик. 

Паметникът на Съединението в Пловдив 

На площад "Съединение" в Пловдив. Там, където са официалните чествания на всеки 6-ти септември. С внушителен ръст се извисява жена с лавров венец и криле.  Вече точно 40 години. Паметникът е открит през 1985 година, точно век след онзи ден, в който вместо Княжество България и Източна Румелия има България.  Изграждането  му започва след одобрението на проекта от държавна комсия, а работа се извършва в едно голямо хале на гара Искър в София. Стигал е до тавана на огромното  помещение, работило се по нова за онова време технология, спомня си синът на склуптора проф.  Величко Минеков -  Велислав. И разказва, че е бил там със студенти на баща му – помагали с кофите, макарите и всичко, което е трябвало да стигне до неговите ръце. 

Първата, но нереализирана идея е била паметникът на Съединението да извисява над река Марица, отбеляза проф. Велислав Минеков: 

Паметникът трябваше да застане на един своеобразен площад на сегашния Пешеходен мост, който е недалеч от композицията. Фигурата е огромна. Може би това е една от най -големите фигури в България, лята от бронз, като изключим Аспарух в Добрич. И това щеше да бъде видимо за всички, които преминават през  двете страни на реката, щеше да стои в един чудесен пейзаж,  но се взе решение за нещо по-скромно и тогава върху площта на тъй наречения Четвъртък пазар беше реализирана пластиката. Там има неща, които са противоречиви по отношение на перспективата и това е най-вече сградния фонд, който е отстрани на самата композиция. Пречи да се усети всъщност величието и големината на тази фигура. Отляво е малко в повече като фон, но такива бяха условията.

Сега виждаме бронзовата фигура на паметника на бул. "Шести септември“. А бронзът всъщност е само един от използваните материали, отбеляза проф. Минеков:  

Бронз не се прави просто ей така, само бронз. Ако фигурата беше направена само от този материал, тя щеше да се смаже от собствената си тежест. Този метал не може да издържи такива натоварвания и всъщност вътре има една изключително сериозна конструкция от  специална стомана,  тогава я внесоха от Украйна. Инженер работеше по проекта и направи цялата мостова конструкция вътре, която не се поддава на оксидация и  няма да направи ръжда. Покрива се с много фин слой, който напомня ръжда, но тази конструкция е вечна.

Изработката на паметника е трябвало да стане за доста кратко време. Велислав Минеков описа в детайли етапите  и сътвореното от баща му с две ръце:

Първо се рисува в този занаят. Търсиш някаква скица,  след това правиш някакъв малък проект, който го увеличаваш, за да се стигне до големия проект. Всъщност големият проект е някъде около 1 метър и 80 сантиметра. И  от него вече започва увеличаването, натрупването на пластиката и е наистина много тежък и свиреп труд. Днес монументалисти с подобна характеристика вече няма. Приключихме с този вид паметници. Няма и да има, а няма и кой да ги финансира. Наистина това е нещо много скъпо като изпълнение. Всеки един детайл от крилете, главата, венеца, всичкото това е дело на две ръце. Това си е  египетски труд. Само две ръце, нищо повече от това. Естествено тези, които бяхме майсторите и помагачите бъркахме материал, работихме с гипса и това беше основната помощ, която получаваше, но всичко останало абсолютно,  само той, каза Велислав Минеков. 

За паметника на Съединието в Пловдив, но в днешно време и като част от градскатa среда,  говори и професор Галина Лардева от Академията за музикално танцово и изобразително изкуство. Като изкуствовед тя го определя като интересен пример за  градоустройственото разположение, който променя и в голяма степен градското пространството, като го облагородява и разширява:  

Самият булевард „Шести септември“ приключва с изграждането си през 1985 година и се премества една от важните градски  точки  на Пловдив - Четвъртък пазара, за да се отвори достатъчно пространство за изграждането на този монумент.  Този паметник не е идеологически натоварен,  а е символ в посока национално самосъзнание. Това е монумент, който утвърждава една символика на Майка България,  на обединението на княжество България и Източна Румелия и извежда тази символика, която е много популярна, много древна, още от Нике - тази млада жена в порив, с криле,  вдигнала над главата си лавров венец. Това място е градско, живо. Там се събират млади хора и са го усвоили по един великолепен начин. Събират се скейтъри,  хора, които  си общуват и  играят на градски игри. Това е  от малкото места, един от малкото топоси в Пловдив,  където може да видим абсолютно естествено органично продължение на живота на това пространство. Градското пространство предполага точно такъв живот впоследствие. Не просто само една символика, не просто един монумент , който сам за себе си е боднат в пространството, а си има собствен живот. Градските хора усещат това и си го ценят. 

Женската фигура с криле е един класически модел за визуален образ на победата, на обединението. Много добре е изведен като художествен образ и художествен подход. Той е много мащабен - 12 метра и половина бронз. Това е изключително технологично и трудоемко произведение на изкуството. Има доста примери за женски фигури с криле, разположени върху пиедестал – статуята на свободата в Будапеща, колоната на победата в Берлин, паметникът на Арналдо Дзоки в Русе.

Паметникът на Съедниненето в Пловдив е много добре решен и целият този масив от бронз и материя е върху платформа, която позволява подход от всичките му гледни точки. А стълбището също изисква така движение към формата. Тоест този паметник е мислен в цялост в пространството, но без да надделява. И е издигнат нависоко, както много други паметници в България, за да се вижда отвсякъде, каза Лардева. 

Паметникът на Съединението в град Съединение

Още години преди да бъде изграден, поставен и открит паметникът на Съединението в Пловдив, има друг паметник, който се извисява от друго място, с друга визия и послание, но пак свързан с историческото събитие. За него разказва Мариана Килимперова, дългогодишен библиотекар в читалището в град Съединение:

Това е първият паметник, посветен на това събитие. Открит е през 1969 година и във връзка с обявяването на село Голямо Конаре за град. Строен е с помощта на архитект Иван Битраков и скулптора Ради Ангелов. Висок е 12 метра  и изграден от бял врачански камък. Най-отгоре на паметника има  изправен лъв, който си е символ за българската държава.Съществената част на самия паметник отразява Голямоконарската чета- една камбана, която обявява събирането на четата в ранния следобед на 5-ти септември на  тази поляна, на площада, клетвата на Голямоконарската чета и всъщност коннта чета, което е тръгнала за град Пловдив. Това са склуптурните изображения на Чардафон, на Недялка Шилева, която държи знамето, което е ушила. На каменна стена има и надпис: „Съединението прави силата“.

Има и три плочи, две от тях са с релефни венци, а върху средната има надпис: "Голямоконарски революционен комитет за Съединение". Издялани са и имената на четниците на Голямоконарската чета. 

Листите на Захари Стоянов в Пазарджик

А в Пазарджик, преди седем години, беше открита  пластична композиция, изработена от скулптора Георги Иванов- Жорж Трак. Свързваме я и със Съединението, и с неговия летописец  - Захари Стоянов.  Образът му е поставен върху  един от листовете, които са високи 5 метра, а широчината им е около 6. Авторът на „Листите“ - Жорж Трак каза:

За мен изкуството е документ на времето. Когато боравим със събития и личности, оставили неизличими следи в историята на България трябва да можем да внушим на поколенията техният принос на съвременен език със съвременни естетически и технически средства. „Листите“ на Захари Стоянов представлява двуизмерни листа на неговите записки в триизмерна пространствена форма, която създава усещане за подем и развитие.

Самата скулптура е създадена по идея на сдружение  „Тракия“ в Пазарджик, подпомогнато от местното сдружението на предприемачите и прекият родственик на Захари Стоянов – Храбър Стоянов.  Обединихме се, за да създадем такъв символ. Скулптурата е на нивото на хоризонта на всеки един от преминаващите и смятам, че въздействието е директно. А пропорцията и мащаба са много важни  за всяко едно пространствено решение, независимо дали става дума за паркова среда или градска среда.

Сто и четиридесет години след Съединението, паметниците свързани с него, сякаш  бемълвно напомнят, че не всичко около тях е само история. А и изпит за настоящето.