Сградата на РИМ-Пловдив с ключова роля в Съединението

Красивото здание е преживяло земетресението през 1928 година, доста реставрации и е единствената запазена автентична парламентарна сграда в България. Строителството ѝ за парламент на Източна Румелия през 1884-1885 година се превръща в един от най-интересните политически и социални въпрос в Източна Румелия, разказа историкът доц. д-р Стефан Шивачев, дългогодишен директор на Пловдивския исторически музей до 2022 година.

„Източна Румелия е създадена по решенията на Берлинския конгрес. След назначаването на княз Александър Богориди за областен управител, излиза на дневен ред въпросът за избора на парламент или Областно събрание. В Пловдив няма подходяща сграда и през лятото на 1879 година италианският архитект Пиетро Монтани, който е поканен тук за главен архитект на Източна Румелия, пригодява турската баня Хюнкяр хамам за заседанията на парламента. Тя е с доста интересна конструкция, с голяма зала с купол и арх. Монтани успява да я подреди така, че да има място за тези 52-ма депутати в парламента, а също за правителството, чуждите консули и за 150 гости", обясни той.

По думите му през 1881 година за първи път се повдига въпроса за нова сграда, която да отговаря на всички изисквания за парламент. Заради липсата на финансови средства обаче, този въпрос непрекъснато се отлага, докато в края на 1884 година се решава строителството да започне и изготвянето на проект е възложено на италианския архитект Пиетро Монтани. "Той прави проекта, но въпросът се политизира“, разказа бившият директор на РИМ-Пловдив.

Започва остра полемика в тогавашната преса, че изграждането на сградата ще е много скъпо, парите ще дойдат от повишението на данъците, а Съединението на България е нещо, което ще се случи и от нея няма да има смисъл. Тази полемика предизвиква реакцията и на самия Пиетро Монтани и той казва, че освен за парламент, тя може да служи и за обществен и културен център в продължение на векове. Това прозрение на архитекта се сбъдва по възможно най-интересния начин.

„Полемиката продължава до самия ден на 6 септември, когато е поръчана мебелировката за сградата и опозиционната партия публикува доста негативни материали в техните вестници. „Не стига, че дадохме близо 1 милион гроша за сградата, а сега трябва да дадем още 200 000 гроша за мебелировка на тази безмислена сграда“, казват опозиционерите. Малко след това става Съединението и сградата практически не изпълнява първоначалното си предназначение“, обясни доц. Стефан Шивачев.

Тя е проектирана и изградена в стил, близък до неокласицизма. Централна е залата „Съединение“, в която да се провеждат заседанията на парламента, има две странични крила, където трябва да заседават министрите.  След Съединението Петко Каравелов, който през 1884 година е бил кмет на Пловдив, а след това министър-председател на България, решава да даде новопостроената сграда на Пловдивската народна библиотека и музей. Тук библиотеката остава до 1985 година.

„През късната пролет на 1886 година за първи път библиотеката отваря читални в зала „Съединение“ и през следващите години започва оборудването на библиотечната зала. В нея е създадена през 1896 година Пловдивската търговско-индустриална камара. Тук се провеждат първите изложби на пловдивските художници и концерти. Зала „Съединение“ има великолепна акустика. При една от поредните реставрации на сградата, се оказа, че има странични джобове около нея, в които арх. Пиетро Монтани е монтирал глинени амфори и те дават този резонанс, който създава невероятната акустика“, разкри доц Шивачев.

От 1976 година, когато пловдивската библиотека се мести в новата си сграда, до 1984 година, в сградата на площад „Съединение“ се помещава детският отдел на библиотеката. През следващата година се създава музейната експозиция „Съединението на България 1885 година“, чийто  създател е Димитър Станчев. Тогава той вече е поел Музея на възраждането и националноосвободителните борби,  разказа неговият внук Калоян Станчев -  уредник в РИМ-Пловдив.

„През 1983 година Секретариатът на ЦК на БКП излиза с решение 100-годишнината на Съединението да бъде отбелязана на национално ниво. На Димитър Станчев е поставена задача да попълни музейните фондове с експонати от Съединението. За три години в тях постъпват повече от 1000 вещи, свързани с исторически личности от тези събития. Сред най-ценните са лични вещи на майор Райчо Николов, участник в съединистката акция, а също вещи на поп Ангел Чолаков, на Ганьо Атанасов и други личности“, обясни уредникът.

Една от най-големите трудности, които Димитър Станчев среща по пътя си, е да получи сградата, строена за парламент на Източна Румелия, защото тя е най-подходящото място за музейната експозиция.

„Тогавашният директор детско-юношеския отдел на Народната библиотека Йохан Лаутлиев няма намерение да преотстъпва сградата и Димитър Станчев започва да пише писма до първия секретар на ОК на БКП в Пловдив Иван Панев, който се заема лично да помогне за нейното освобождаване. Така експозицията за Съединението на България, която дотогава се е помещавала на последния етаж в сградата на Музея на Възраждането – къща Георгиади, се пренася в емблематичната сграда много набързо. На 19 септември 1985 година музейната експозиция е открита тържествено, като на празника присъстват Тодор Живков и ген. Добри Джуров. Всъщност това, което е направил Димитър Станчев, не се е променило много през годините като експозиция“, разказа неговият внук.

В залите на музея могат да се видят уникални предмети, оръжия, знамена, печати. Направена е възстановка на кабинет на министър-председател, зала, където е заседавало правителството, показани са носии, книги, а също военни трофеи, муниции и принадлежности. 

„Интересни са вещите на майор Райчо Николов, представени в едната от витрините. На втория етаж се намира и залата на Девети пехотен пловдивски полк на княгиня Клементира – елитът на българската армия“, добави Калоян Станчев.

Сегашният директор на музея Стоян Иванов разказа, че експозицията съдържа много от вещите на героите на Съединението.

„Сред тях са личният печат на Захари Стоянов, личната му пушка „Уинчестър“, надписана с името му, епитрахилът на поп Ангел Чолаков. Във фондовете се съхраняват двете знамена на Голямоконарската и Марашката чета, надписани от Георги Данчов-Зографина. Представени са и редица печати от различни учреждения в областта, действали през седемгодишния период на област Източна Румелия“, каза Иванов.  

Сред последните експонати, получени в музея, е ковьорче, свързано със събитията около Съединението. То е от 1888 година, когато е поръчано от княз Фердинанд за нуждите на двореца. 

"Поръчани са около 50 бройки от Виена. Това е стенен килим, представящ известната картина на Николай Павлович, която представя три жени, на преден план са Княжеството и Източна Румелия, а на заден план е една плачеща жена и това е Македония“, посочи директорът на музея.

Днес сградата, която скоро навършва достолепните 140 години, е един от важните културни центрове на Пловдив. 

„Визията ни е тя да се запази, да се обогати с нова, съвременна, постоянна експозиция, с която да провокираме интерес у младите хора към историята на родния им град и да я съхраним за идното поколение“, подчерта Стоян Иванов.

Днес посетителите на Музея на Съединението имат възможност не само да се потопят в миналото, но и да се докоснат до изкуството. Така се потвърждава тезата на създателя на старинната сграда арх. Пиетро Монтани, че тя може да служи и за обществен, и за културен център в продължение на векове.