„Тази кампания беше по-изнервена от предишната. Факт е, че имаше голямо неизвестно – служебният кабинет, който промени ситуацията и извади доста нелицеприятни неща наяве. С това промени уж позитивния наратив, който имаха част от партиите“. Това заяви политическият анализатор Любомир Аламанов.
По думите му, трябва да се направи разговор за това, което се е случило пред последните 12 години. Това са годините на ударно финансиране от страна на ЕС. Необходимо е да се разговаря за това, дали парите са похарчени целесъобразно или не. И ако няма такъв разговор, не бихме могли да затворим вратата на миналото.
Предизборната кампания е преминала без изненади, като повечето партии са се придържали към избраните от тях стратегии. „Налице е обаче леко нарастване на одобрението към някои от новите партии, а в други – има спад на тяхното одобрение“.
Служебният кабинет обаче е успял да постави различни условия на партиите. Част от тях са успели да не се повлияят от тях като послания и посока, докато други са били подвластни на това влияние и това е бил фактор, с който е трябвало да се справят.
„Изненадан съм обаче, че част от публиките не се интересуваха изобщо. Има такъв феномен на фенщина в политиката – големи групи хора викат за политическа партия, все едно че викат за футболен отбор. За феновете е присъщо това, защото там има повече любов или повече омраза, а не – здрав разум. На да се подхожда към политиката като към първенство по футбол, когато тя ни определя живота и кой и как ще изразходва нашите пари, е странно...“
Аламанов коментира още, че в хода на кампанията е имало ярко присъствие на дигиталните технологии, заради голямата достъпност на дигиталния свят от финансова гледна точка за партиите и начин за общуване с избирателите. Предстои да се разбере дали това предпочитание е проработило в интерес на политическия ни избор.
Интервюто – звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...