Възстановяване от Covid-19: с акцент върху климата

„Това, което Европейската комисия предложи, е така наречения пакет „Готови за 55 % намаление на емисиите от парникови газове“ за следващите десет години. Това е мащабна, наистина уникална законодателна инициатива. Конкретните предложения са над 10 000 страници, за да може вече приетия климатичен закон, тоест скрепените със закон цели за намаляване на емисиите, да бъдат изразени в конкретни политики и решения. Основните линии, на които комисията залага, са строителството, транспорта, земеделието, но това, естествено, ще се отрази върху всяка една сфера от икономическия живот“, заяви Радан Кънев.

Дали този мащабен пакет от мерки ще засегне хората, в частност и тези в България, и как той ще рефлектира върху техния живот? Според Радан Кънев това зависи най-вече от националните политики.

„Тук става дума за предложение за промяна на икономическите модели, които да намаляват въглеродните си емисии, да намаляват вредните си емисии и да клонят към въглеродна неутралност. Това е много голям технологичен преход. Европейският съюз предвижда и средства за финансиране на този преход, което е важно. От тук нататък – въпрос на национална политика е по какъв начин тази трансформация ще бъде извършена, какви ще бъдат конкретните инвестиции, в какви технологии ще бъде избрано да се инвестира, каква част от държавния бюджет ще бъде добавена към тези европейски средства. Но най-важно е как частния финансов капитал ще бъде ангажиран, за да допринесе за всяка евро пари на данъкоплатеца пет или десет евро частна инвестиция“, коментира евродепутатът.

Според бившия български министър на околната среда Юлиян Попов, който е политически съветник на Европейската климатична фондация, това е напълно възможно.

„Така нареченият план „Юнкер“ показа един такъв механизъм, в който при влагане на 1 евро - то привлича 4,5, 8 или 10 евро от частния сектор. По този начин се раздвижва цялата икономика и необходимите средства са привлечени. Много е важно да гледаме на тези средства не като пари, които се хвърлят на вятъра, а като пари, които се инвестират, създават нови технологии и нови работни места. И това, което е много важно за Източна Европа – създават нови работни места с по-висока принадена стойност, по-високо технологични и с по-високо заплащане“, подчерта Юлиян Попов.

Според Попов България трябва да спре да се съпротивлява на тези процеси и да се замисли кои са новите технологии.

„Това, което направи Пловдивската икономическа зона, е изключително разумно и далновидно, когато обяви стратегия за нулева въглеродност. Това е именно позициониране на цялата индустриална зона в рамката на намаляване на емисии, което веднага привлича интереса на инвеститори и големи международни компании. Защото всички големи международни компании имат собствени стратегии за намаляване на емисиите“, каза още Попов.

Българският евродепутат Радан Кънев подчерта, че тези политики са изключително важни за България, тъй като това може не само да доведе до наваксване на технологичното изоставане в много сфери, но и в някои от тях страната ни да стане лидер.