Земеделският производител Красимир Кумчев е партньор по проекта "Поземлени отношения и европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие" /ПОЗЕСИН/, който беше представен в столицата.
Предмет на специален изследователски интерес е неговото предложение за изсветляване на производството в отрасъла с осигуряване на равнопоставеност при подпомагането с цел производство на храна, а не самоцелно следване на субсидиите.
По думите на Кунчев през изминалите две години в рамките на проекта е имало много срещи, а целта на проекта е да се направят препоръки към административните органи на държавата как да се прилагат политиките – съчетаване на европейската политика и националните предпоставки.
„Храната е от първостепенно значение за всеки жив организъм. Важно е в каква насока ще тръгне нашето земеделие. За никого не е тайна, че през последните 30 години нашето земеделие потъва. Българинът консумира само 15 на сто от плодовете, зеленчуците и месото, които са произведени у нас. Трябва да се търсят начини и форми на организация чрез ефективно използване на земята, този проблем да бъде решаван, защото продоволственият проблем е част от националната сигурност на всяка една държава, коментира Кумчев в интервю за програма "Точно днес".
Той има разработена методика за индивидуално изчисляване на субсидиите за земеделския производител, която може да бъде част от решаването на проблема в селското стопанство у нас. Методиката се основава на това субсидиите да се дават не на декар, не на брой животни и т.н., а за произведена и продадена продукция.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Проектът ПОЗЕСИН се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания, договор КП-06-Н35/2 от 18.12.2019 г. Водеща организация при изпълнението на проекта е Институтът по аграрна икономика /ИАИ/ към Селскостопанската академия, с партньори от Аграрния университет в Пловдив и Икономическия университет във Варна. Изследователският колектив включва учени с интердисциплинарна експертиза от ИАИ и партньорските университети. Познаването на сложните механизми, които движат икономиката и нейната роля за състоянието на социално-икономическата система на обществото, приложени към селското стопанство, рамкират предметния спектър за анализ на поземлените отношения и фокусират значението на земеползването и земевладеенето за крайните икономически резултати в отрасъл селско стопанство. Това е сложната рамка, в центъра на която е позициониран факторът земя. В проект ПОЗЕСИН изследването е насочено към разкриване на синергийни възможности за потенциални ползи от съчетаването на общностната земеделска политика, националните социокултурни специфики и социално-икономическите предпоставки.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...