„Някой се беше пошегувал, че политиците ще се явяват вече не на поправителна, а на ликвидационна сесия тази година, тъй като няколко пъти не успяват да вземат един и същи изпит. Демокрацията е процес на учене, надеждата е, че все пак дотук са извлечени някакви поуки от неуспехите“. Това заяви политологът Даниел Смилов.
Като основен неуспех той изтъкна опита да бъде съставено Правителство на малцинството с едва 65 депутата, които да встъпват на плаващи мнозинства, т.е. разчитащи на всички партии.
„Надявам се тази идея, разчитаща на малцинствен кабинет на плаващите мнозинства да не бъде пренасяна в следващия Парламент, защото резултатът едва ли ще бъде позитивен“.
По думите на Смилов, фактор, който ще вдигне избирателната активност, е съвпадането на президентските и парламентарните избори. Съвпадението би дало шанс за повишаване интереса на избирателите към изборния процес.
„Ако се разчита само на това обаче, никак няма да е достатъчно и затова партиите трябва внимателно да се замислят за посланията си. Вина имат всички – и новите партии на промяната, че не успяха да съставят Правителство, експериментирайки с неработеща формула на властта. Старите партии пък също понасят отговорност, защото са се капсулирали и разчитат другите да се провалят, за да се върнат те. Това е измамно, защото, ако някой друг се е провалил, това не означава, че ще се влюбят в теб и ще гласуват с ентусиазъм“.
Смилов бе категоричен, че ако партиите нямат силни кандидати, това ще повлияе на парламентарния им резултат.
"С гласовете на БСП можеше и трябваше да бъде създадено Правителство, но това не се случи. В спектъра на промяната е важно как партиите ще си прочетат уроците от 46 Парламент. Всички чакаме с интерес да видим какъв ще бъде новия проект на Кирил Петков, който има потенциал да вдигне всички лодки на промяната като създаде ентусиазъм, но и обратното – да раздроби партиите, като ги постави в състояние на конкуренция“.
Петков и Василев + „Демократичн България“, която в момента е във възходяща тенденция, може да промени подреждането на първите три партии.
„Такава формация би стояла доста силно и би привлекла гласове. Има и вариант ГЕРБ да бъде първа партия, но би било доста трудно да се върне на власт, защото ги няма партньорите“, подчерта Смилов.
Цялото интервю – от звуковия файл:
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Разкъсана облачност
Ясно