4
С онлайн церемония стартира работилницата Лубан в България. Новият българо –китайски център в Аграният университет в Пловдив откриха посланикът на Китайската народна република в София Дун Сяоддзюн и ректорът на университета проф. Христина Янчева. Тя подчерта в словото си, че през ноември 2019 г. Аграрният университет подписва споразумение за сътрудничество с Тиендзинския аграрен университет и Тиандзинското икономическо и търговско училище в Китай за изграждане на центъра в България.
Идеята е работилницата да играе важна роля за насърчаване на следдипломното и професионалното образование и културното наследство.
Ректорът проф. Янчева подчерта, че новата прибодивка ще помага за подобряване на техническите умения на българските студенти и за стимулиране на икономическото развитие.
„Работилницата е доказателство за образование без граници и за приобщаващо образование. Това сътрудничество е възможност за обмен на знания и опит на съвременни технологии, за бъдещето на съвременното цифрово земеделие,“ каза от своя страна ръководителят на центъра доц. Светла Янчева, заместник-ректор на АУ. Тя каза още: „Предвиждаме обмен на учебни програми, обучителни курсове за студенти и специалисти в областта на земеделието. Първите онлайн занятия вече започнаха с преподаватели от Факултета по икономика. Работният език е английски.“
Изградена е съвременна компютърна база за професионално и практическо обучение, разработени са учебни програми с иновативно съдържание, осигурена е учебна литература.
От китайска страна гостите заявиха, че проектът Лубан уъркшоп е част от инциативата „Пояс и път“, и е създаден на принципите на съвместно изграждане, взаимен интерес, и обща полза между двете държави.
Лубан е създаден като част от международна платформа за обмен и развитие на човешки ресурси и технологии. През 2021г. се създава първата пилотна демонстрационна селскостопанска зона в целия регион на страните от платформата „16+1“. Тази зона е един от резултатите от срещата на върха на Китай и страните от Централна и Източна Европа, и е показателен за тясното сътрудничество с България.
Събитието се проведе с онлайн излъчване в Пловдив, България и Тиендзин в Китай.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност