„Всички вече виждаме положителния резултат от въвеждането на зелените сертификати. Най-големият успех за нас като специалисти е големият брой ваксинирани, с което увеличаваме и общия процент на ваксинирани в страната. За съжаление, обаче, все още не могат да се компенсират изгубените месеци през лятото и в началото на есента, когато ваксинационната кампания беше много слаба“, каза имунологът д-р Цветелина Великова в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив.
Тя говори по темата за ваксините, антителата, имунните реакция и страничните ефекти.
Великова заяви, че хората, желаещи да си поставят ваксина, освен тези с автоимунни заболявания, няма нужда да извършват изследвания преди и след имунизация, нито пък да проследяват количеството си на антитела.
„Това, което е прието като медицински консенсус по света е, че хората могат да се ваксинират и веднага след преболедуването, след кратък оздравителен процес. Много е важно, обаче, да знаят, че колкото повече отлагат във времето поставянето на втората доза, толкова по-голям е шансът да се разболеят отново“, каза имунологът и допълни, че количеството образувани антитела няма как да предизвикат негативна реакция на имунната система.
„Няма начин имунната система да се пренасити с антитела. Ако разгледаме как работи тя ще видим, че това е една сложна система, която много добре регулира количеството антитела“, каза още Великова.
Дискусията по официализиране на сертификата за антитела Великова коментира, като възможност идеята за зелен сертификат да бъде компрометирана.
„Ние не можем да гарантираме кога е била срещата с вируса. Антитела могат да се наблюдават след 2 месеца след среща с вируса, могат и след 2 години“ , каза имуноложката.
Според нея, за да видим истинския резултат от зелените сертификати трябва да минат поне месец и половина.
„Ние все още дори не сме стигнали до пика на заболяемост. Така, че са възможни и по-железни мерки“, категорична бе Великова.
Цялото интервю с имунолога д-р Цветелина Великова слушайте в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...