Европейската комисия прие предложението на председателя на Съвета 2022-ра година да бъде обявена за Европейска година на младежта.
Европа се нуждае от ангажираността и участието на всички млади хора, за да изгради по-добро бъдеще, и същевременно се стреми да им предостави повече и по-добри възможности за бъдещето. С Европейската година на младежта ЕК заедно с ЕП и държавите членки се стреми да подкрепи поколението, което пожертва най-много по време на пандемията, като им даде нови надежди и увереност в бъдещето.
В речта си за състоянието на ЕС председателят Урсула фон дер Лайен подчерта: "Ако искаме да оформим облика на нашия Съюз по тяхно подобие, младите хора трябва да могат да оформят бъдещето на Европа. Душата и обликът на нашия Съюз трябва да са им близки. Ето защо ще предложим 2022 година да се стане година на европейската младеж".
ЕС готви нова програма - АЛМА, за подпомагане и финансиране на младежите. Допълнителни средства са предвидени и по програма „Еразъм+“, каза евродепутатът Асим Адемов: "Към програмата "Еразъм+" са определени допълнително 35 милиона евро, от които 5 милиона евро ще бъдат предназначени за Европейската година на младежта. Предстои ни една интересна година и трябва да събудим интереса на младежите и да се възползват от възможностите, които им предоставяме."
В Конференцията за бъдещето на Европа участваха и младежи от България. С какво дебатът може да е полезен за младите хора, коментира една от тях - Силяна Божилова:
"Тази година фокусът ще бъде върху младите хора. Даде се гласност на техните идеи посредством платформа, чрез която всеки млад човек можеше да даде своята идея за реформи и модернизиране на отношението към младите хора и интеграцията им след КОВИД. После тези идеи бяха широко обсъдени, за да се отсеят най-добрите. Все повече се чува гласът на младите хора за тяхното собствено бъдеще в Европа. Ползите ще бъдат прилагане на нови добри, интересни практики, дошли от самите млади хора. Българските младежи биха били полезни на своите европейски "колеги" с идеи, които биха били от полза за всички".
Интересът към инструментите, насочени към младежите, тепърва ще расте, смята още Силяна Божилова: "Това, което беше много положително и смятам, че в следващите години ще се развива, е, че се доставя достъп през мобилно приложение и то ще се развива много повече. Дигитализацията дори и на практиките в ЕП и отношението на ЕК към младите хора ще ги ориентира все повече към потребителите на тези нови програми и услуги".
Елена Пъневска, която също e присъствала на дебата за бъдещето на Европа, допълни, че сред целите е гражданите наистина да работят за ЕС, като даде пример: "Една от дамите, представителка на европейските граждани от Италия, заяви, че те не искат просто да участват на едни такива пленарни сесии, в които да кажат по 1-2 изречения по конкретни важни точки от живота на европейските граждани. А искат наистина това да се случи, наистина да се работи за по-добра демокрация, за това, което абсолютно всеки един от нас иска. В отговор евродепутатите заявиха, че тепърва ще се провеждат отделни срещи с отделните панели. Това ще се случи през декември с панел 1 и панел 2 - по-силна икономика, социална справедливост, образование и цифрова трансформация.
Ползите за българските младежи от този дебат ще бъдат много, посочи още Елена Пъневска: "Младите хора наистина трябва да се интересуват от това, което се случва на европейско ниво. Дали ще става дума за по-силна икономика, за цифрова трансформация, за европейска демокрация, за принципи на правовата държава (ето една тема, която истински вълнува нашата държава), изменението на климата - това са наистина много важни теми, които засягат всеки един от нас. И можем да се борим собственоръчно това да се случи".
И двете млади българки са убедени, че българските младежи също могат да са полезни на своите връстници от ЕС.
Рекултивацията на старото депо за утайки край Катуница бе дискутирана на заседание на Общинския съвет на Садово днес. Проблемът с хвостохранилището стана отново актуален след големия пожар в края на октомври, чието потушаване отне десетина дни. Според председателя на местния парламент Атанас Телчаров потушаването на пожара решава проблемът на..
В България вода има. Средно годишно страната ни разполага с 20 млрд. м. куб. вода, а този ресурс е четири пъти повече, отколкото ни е необходимо. Въпреки това, страната ни страда от безводие и проблемът все повече се задълбочава. Има населени места с ВиК системи, които губят над 90% от водата. Може ли да бъде спряно „изчезването на водата по пътя“?..
Пловдивското ОУ „Кочо Честеменски“ ще подкрепи децата на загинали полицейски служители със специална благотворителна кампания. Учениците са подготвили коледни предмети, с които организират благотворителен базар в най-близкия супермаркет, като средствата от продадените изделия ще отидат за закупуване на подаръци за децата, загубили свой родител..
"Не вярвам тази седмица да бъде избран председател на Народното събрание". Това заяви в програма "Точно днес" политологът Тончо Краевски, в коментар за зациклилата политическа криза у нас. Той добави, че е умерен песимист за този парламент и прогнозира, че дори да бъде избран председател, той върви към своя край. "Защото така, както в..
Kак да насърчим повече оптимизъм в нашите деца? Или, по-реалистично, как да ги предпазим от песимизма? Започнахме тази тема още в сезон 2 в разговор с психолога Донка Дойчева-Попова . Сега ви представям една изпробвана икономическа техника, която ще ви покаже, че има фактори за успех, които са изцяло във ваша власт. За да я използваме, се налага..