Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: 2022 г. - Европейска година на младежта

Европейската комисия прие предложението на председателя на Съвета 2022-ра година да бъде обявена за Европейска година на младежта. 

Европа се нуждае от ангажираността и участието на всички млади хора, за да изгради по-добро бъдеще, и същевременно се стреми да им предостави повече и по-добри възможности за бъдещето. С Европейската година на младежта ЕК заедно с ЕП и държавите членки се стреми да подкрепи поколението, което пожертва най-много по време на пандемията, като им даде нови надежди и увереност в бъдещето.

В речта си за състоянието на ЕС председателят Урсула фон дер Лайен подчерта: "Ако искаме да оформим облика на нашия Съюз по тяхно подобие, младите хора трябва да могат да оформят бъдещето  на Европа. Душата и обликът на нашия Съюз трябва да са им близки. Ето защо ще предложим 2022 година да се стане година на европейската младеж". 

ЕС готви нова програма - АЛМА, за подпомагане и финансиране на младежите. Допълнителни средства са предвидени и по програма „Еразъм+“, каза евродепутатът Асим Адемов: "Към програмата "Еразъм+" са определени допълнително 35 милиона евро, от които 5 милиона евро ще бъдат предназначени за Европейската година на младежта. Предстои ни една интересна година и трябва да събудим интереса на младежите и да се възползват от възможностите, които им предоставяме." 

В Конференцията за бъдещето на Европа участваха и младежи от България. С какво дебатът може да е полезен за младите хора, коментира една от тях - Силяна Божилова

"Тази година фокусът ще бъде върху младите хора. Даде се гласност на техните идеи посредством платформа, чрез която всеки млад човек можеше да даде своята идея за реформи и модернизиране на отношението към младите хора и интеграцията им след КОВИД. После тези идеи бяха широко обсъдени, за да се отсеят най-добрите. Все повече се чува гласът на младите хора за тяхното собствено бъдеще в Европа. Ползите ще бъдат прилагане на нови добри, интересни практики, дошли от самите млади хора. Българските младежи биха били полезни на своите европейски "колеги" с идеи, които биха били от полза за всички".    

Интересът към инструментите, насочени към младежите, тепърва ще расте, смята още Силяна Божилова: "Това, което беше много положително и смятам, че в следващите години ще се развива, е, че се доставя достъп през мобилно приложение и то ще се развива много повече. Дигитализацията дори и на практиките в ЕП и отношението на ЕК към младите хора ще ги ориентира все повече към потребителите на тези нови програми и услуги". 

Елена Пъневска, която също e присъствала на дебата за бъдещето на Европа, допълни, че сред целите е гражданите наистина да работят за ЕС, като даде пример: "Една от дамите, представителка на европейските граждани от Италия, заяви, че те не искат просто да участват на едни такива пленарни сесии, в които да кажат по 1-2 изречения по конкретни важни точки от живота на европейските граждани. А искат наистина това да се случи, наистина да се работи за по-добра демокрация, за това, което абсолютно всеки един от нас иска. В отговор евродепутатите заявиха, че тепърва ще се провеждат отделни срещи с отделните панели. Това ще се случи през декември с панел 1 и панел 2 - по-силна икономика, социална справедливост, образование и цифрова трансформация.  

Ползите за българските младежи от този дебат ще бъдат много, посочи още Елена Пъневска: "Младите хора наистина трябва да се интересуват от това, което се случва на европейско ниво. Дали ще става дума за по-силна икономика, за цифрова трансформация, за европейска демокрация, за принципи на правовата държава (ето една тема, която истински вълнува нашата държава), изменението на климата - това са наистина много важни теми, които засягат всеки един от нас. И можем да се борим собственоръчно това да се случи". 

И двете млади българки са убедени, че българските младежи също могат да са полезни на своите връстници от ЕС. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Буквите, които ни правят народ"

През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската  действителност.  Докато азбуката и..

публикувано на 24.05.25 в 15:58

Проф. Ивайло Старибратов в "Добро утро, ден!"

Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно.  С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател.  Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..

обновено на 23.05.25 в 16:54

Балната дреха трябва да отговаря на характера

Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..

публикувано на 23.05.25 в 16:31

Технически срив на изпита по ИТ, матурата по английски не затрудни зрелостниците

Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..

обновено на 23.05.25 в 16:09
проф. Христо Матанов

България не би оцеляла без православното християнство

"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...

публикувано на 23.05.25 в 15:56