Европейската комисия прие предложението на председателя на Съвета 2022-ра година да бъде обявена за Европейска година на младежта.
Европа се нуждае от ангажираността и участието на всички млади хора, за да изгради по-добро бъдеще, и същевременно се стреми да им предостави повече и по-добри възможности за бъдещето. С Европейската година на младежта ЕК заедно с ЕП и държавите членки се стреми да подкрепи поколението, което пожертва най-много по време на пандемията, като им даде нови надежди и увереност в бъдещето.
В речта си за състоянието на ЕС председателят Урсула фон дер Лайен подчерта: "Ако искаме да оформим облика на нашия Съюз по тяхно подобие, младите хора трябва да могат да оформят бъдещето на Европа. Душата и обликът на нашия Съюз трябва да са им близки. Ето защо ще предложим 2022 година да се стане година на европейската младеж".
ЕС готви нова програма - АЛМА, за подпомагане и финансиране на младежите. Допълнителни средства са предвидени и по програма „Еразъм+“, каза евродепутатът Асим Адемов: "Към програмата "Еразъм+" са определени допълнително 35 милиона евро, от които 5 милиона евро ще бъдат предназначени за Европейската година на младежта. Предстои ни една интересна година и трябва да събудим интереса на младежите и да се възползват от възможностите, които им предоставяме."
В Конференцията за бъдещето на Европа участваха и младежи от България. С какво дебатът може да е полезен за младите хора, коментира една от тях - Силяна Божилова:
"Тази година фокусът ще бъде върху младите хора. Даде се гласност на техните идеи посредством платформа, чрез която всеки млад човек можеше да даде своята идея за реформи и модернизиране на отношението към младите хора и интеграцията им след КОВИД. После тези идеи бяха широко обсъдени, за да се отсеят най-добрите. Все повече се чува гласът на младите хора за тяхното собствено бъдеще в Европа. Ползите ще бъдат прилагане на нови добри, интересни практики, дошли от самите млади хора. Българските младежи биха били полезни на своите европейски "колеги" с идеи, които биха били от полза за всички".
Интересът към инструментите, насочени към младежите, тепърва ще расте, смята още Силяна Божилова: "Това, което беше много положително и смятам, че в следващите години ще се развива, е, че се доставя достъп през мобилно приложение и то ще се развива много повече. Дигитализацията дори и на практиките в ЕП и отношението на ЕК към младите хора ще ги ориентира все повече към потребителите на тези нови програми и услуги".
Елена Пъневска, която също e присъствала на дебата за бъдещето на Европа, допълни, че сред целите е гражданите наистина да работят за ЕС, като даде пример: "Една от дамите, представителка на европейските граждани от Италия, заяви, че те не искат просто да участват на едни такива пленарни сесии, в които да кажат по 1-2 изречения по конкретни важни точки от живота на европейските граждани. А искат наистина това да се случи, наистина да се работи за по-добра демокрация, за това, което абсолютно всеки един от нас иска. В отговор евродепутатите заявиха, че тепърва ще се провеждат отделни срещи с отделните панели. Това ще се случи през декември с панел 1 и панел 2 - по-силна икономика, социална справедливост, образование и цифрова трансформация.
Ползите за българските младежи от този дебат ще бъдат много, посочи още Елена Пъневска: "Младите хора наистина трябва да се интересуват от това, което се случва на европейско ниво. Дали ще става дума за по-силна икономика, за цифрова трансформация, за европейска демокрация, за принципи на правовата държава (ето една тема, която истински вълнува нашата държава), изменението на климата - това са наистина много важни теми, които засягат всеки един от нас. И можем да се борим собственоръчно това да се случи".
И двете млади българки са убедени, че българските младежи също могат да са полезни на своите връстници от ЕС.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...