В своя резолюция болшинството депутати изтъкват риска от алгоритмична пристрастност и оттам – гришки, в приложенията на изкуствен интелект. Те подчертават, че е необходим човешки надзор и силни юридически правомощия, за да се предотврати възможността за определена дискриминация, особено в контекста на правоприлагането или граничния контрол. Човешките оператори винаги трябва да взимат окончателните решения, а хората, наблюдавани от системи с изкуствен интелект /AI/ да имат достъп до средства за правна защита.
Докладчикът по темата, българският евродепутат от Левицата Петър Витанов се обяви срещу внедряването на системи за лицево разпознаване в контекста на правоприлагането, тъй като, по думите му, технологията често води до дискриминационни резултати в широк спектър.
"Все едно да обявим бедните, цветнокожите, имигранти, чужденци за потенциални престъпници, само защото техниката го твърди, но това ли е светът, в който искаме да живеем" – казва Петър Витанов. Той защитава убеждението си с конкретни аргументи.
В дискусиите се обособи и втора група евродепутати, застъпващи твърдо тезата за плътно прилагане на изкуствения интелект в сферата на безопасността. Един от тях е другият български представител в Европарламента – Ангел Джамбазки от ВМРО, който дори алармира, че прекаленото, според него, либерално отношение по този въпрос застрашава самата същност на Европейския съюз.
Болшинството членове на ЕП настояват за постоянна забрана на автоматизираното разпознаване на лица на обществени места, като отбелязват, че гражданите трябва да бъдат наблюдавани само при подозрение за престъпление. Конкретно настояват да се забрани използването на частни бази данни (като системата а „КлиърВю“ (Clearview AI), която вече се използва) и прогнозиране въз основа поведенчески данни от страна на полицията. Според експерта по сигурност проф. Николай Радулов обаче, "Не можем да спрем развитието на технологиите, независимо от правните рамки..."
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...