Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ковид-кризата осветли проблемите на фермерите

Ковид-кризата засегна много сектори от живота ни, сред които и земеделието. Сред поуките, които ни останаха след нея е, че тя показа важността на продоволствената сигурност в ЕС и издигна ролята в обществото на земеделските производители и на работещите в хранително-вкусовия сектор. Но имаше и други поуки, коментира евродепутатът Асим Адемов:

„Кризата изведе на преден и значимостта за земеделския сектор на сезонните работници, които от Източна Европа пътуват най-вече към Западна Европа и проблемите им като – неравностойни условия на труд, липса на социално и здравно осигуряване в държавата, в която пребивават временно. Другата поука е, че анализирайки уроците от кризата, трябва да помислим как да засилим многообразието на произвежданата продукция, за да бъдем по-независими от транспорт, от внос и да скъсим разстоянието от фермата до трапезата“.

Добрата новина за земеделците е, че Новата обща селскостопанска политика три години след  публикуване на предложението и година интензивни преговори, стана факт. По думите на Адемов: Още от началото на пандемията реагирахме адекватно, защото като голям успех за България мога да отбележа приетата в ЕС, изцяло по инициатива на България, т.н. „извънредна мярка Ковид-19“, по която много от земеделските производители получиха помощ за щетите, които са претърпели от кризата. Приехме и т.н. „преходен период“ на общата селскостопанска политика, защото тя ще започне да действа от 2023 г. и за да няма сътресения в сектора, този преходен период от 2021 и 2022 г. държавите-членки ще продължават да прилагат старите правила от предишния преходен период.  С работата си в ЕП успяхме да защитим националния интерес в преговорите по селскостопанската политика,  а за земеделските производители е изключително важно, че успяхме да запазим преходната национална помощ“.

Не е тайна, че субсидиите към страните-членки са различни, като по-старите получават повече от по-новите. Цел на страната ни е през следващия програмен период до 2027 г. да достигнем до 90% от средната стойност на ЕС, която в момента е 219 евро на хектар. А дотогава преходната  национална помощ ще бъде онзи инструмент, който ще компенсира неравенството. За целта ЕС разреши на няколко страни-членки, сред които и България, да подпомагат допълнително земеделския сектор, като за референтна за целта вероятно ще бъде приета 2018  година.

Всяка година в българското земеделие се изливат между 2,5 – 3 млрд лв, които са напълно достатъчни, но те не отиват реално при хората, а се губят някъде по трасето. Това подчерта земеделският производител от с. Трилистник Красимир Кумчев. „Това е нещото, което на национално ниво трябва да се реши, защото парите са достатъчни, ако отидат при хората, които работят на полето и в животновъдните ферми, за да си стабилизират стопанствата. Едва 20% от това, което имаме на трапезата – плодове, зеленчуци и месо, е произведено в България. Ние сме продоволствено зависима държава“.

За изсветляването на сектора земеделският производител предлага своя методика: „Действителността в момента е такава, че субсидиите се раздават на дка обработваема земя, на глава отглеждани животни. Моята методика отрича този начин и стъпва на факта - какъв доход получава земеделският производител. Продукцията трябва да бъде реално произведена и реално продадена, като за целта се представят и фактури“.

А на въпроса, като земеделски производител, какво очаква от ЕС, Красимир Кумчев  бе категоричен, че субсидиите за всички страни-членки на ЕС, включително и на тези от Източния Блок, трябва да бъдат или равни за всички, или спрени, защото диференцирането им ги прави неконкурентноспособни.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Алексей Кожухаров в "Добро утро, ден!"

В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица гостува известният актьор, режисьор и сценарист Алексей Кожухаров. Още от ранна детска възраст той се ориентира към актьорската професия, а първата си житейска роля изиграва, когато попада в казармата, но не иска да става танкист. Споделя, че винаги има какво да прави. Но с усмивка припомня..

обновено на 17.01.25 в 17:09

Коалиционни конструкции като новия кабинет имат дълъг мандат

Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров.  Той припомни, че подобна..

публикувано на 17.01.25 в 16:55

ДАНС не ни каза защо е забранила достъпа на Зингаревич в България

Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения.  Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България.  Той обаче направи уговорката, че не..

публикувано на 17.01.25 в 16:15

Няма да е лесно на сегашната тройна коалиция

В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии,  ще има ли взаимен контрол по..

публикувано на 17.01.25 в 15:49
Петър Чолаков

Имената на зам.-министрите ще изяснят политическия пъзел

Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи.  "Моята прогноза е, че това правителство  ще  стартира с много ниско..

публикувано на 17.01.25 в 11:04