По думите му, изгубено е ценно време не само за историята, а и за да бъдат реализирани ценни проекти между България и Северна Македония.
Историческата комисия минава по сложен път и това не е прецедент в историята, защото се е случвало и с разговорите на историческа тема между Германия и Франция, между германските и полските историци.
"Но не историята трябва да е фокусът. България не се отказва от позицията, която бе неколкократно гласувана, но се опитва да надгражда и с икономика, иновации, инфраструктура, инвестиции, т.е. въпроси, които бяха забравени. Когато се прави политика, България трябва да води реална политика и да има стратегия какво да прави след 5, след 10 години."
България трябва да помисли в този момент какво за нея е най-важно стратегически. И ако българите в Македония имат проблем, те трябва най-напред да се обърнат към македонските институции и ако те не отговорят, тогава трябва да се намеси България. Редно е да се върви по институционален път, подчерта Кръстев.
По думите на Кръстев съществуват анализи, че това, което се случва днес между България и Република Северна Македония, е продължение на руската политика, която не е много щастлива от сближаването между двете държави. Пример за това виждаме в исторически план в Берлинския конгрес, когато Русия е била против, в Кресненско-Разложкото въстание, в Балканските вайни, в Първата световна война и т.н., което и днес виждаме в умален мащаб.
"Руските специални служби са много силни в нашия регион и изчисляват добре къде сме най-уязвими българи и македонци и това е темата история. Отношенията трябва да бъдат надградени с реални ползи, които да доведат до нормализация. Но да не се пречи на икономиката. Какво пречи България например да има още два гранични пункта между България и Северна Македония, да имаме център по кибер сигурност между България и Македония, знаете ли, че някои от българските иновационни компании стъпват много сигурно в Северна Македония и т.н, но това са неща, за които не се говори."
Кръстев бе категоричен, че ако България иска да инвестира в политиката на сближаване с Югозападната си съседка, трябва да инвестира най-вече в младите хора.
Чуйте повече от звуковия файл:
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица гостува известният актьор, режисьор и сценарист Алексей Кожухаров. Още от ранна детска възраст той се ориентира към актьорската професия, а първата си житейска роля изиграва, когато попада в казармата, но не иска да става танкист. Споделя, че винаги има какво да прави. Но с усмивка припомня..
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..