Анализи са правени много, но кратки, предвид финансовото изражение на труда им. Преди дни от БАН възроптаха срещу орязяния бюджет, според който се оказва, че възнаграждението на асистент в университет и по-голямо дори от това на професор в Академията на науките.
Какви са перспективите пред младите учени у нас?
За предстоящата инициатива „Гласът на младите изследователи в Пловдив“ говори председателят на Асоциацията на младите учени Вадим Рошманов – един от организаторите на този форум, насрочен за 20 февруари.
Колко пари получава един млад учен в БАН?
Тази болезнена тема стана доста популярна в общественото пространство. е болезнено известна, смята Вадим Рошманов. Един докторант например, независимо от коя структура на научно – изследователската дейност, получава 550 лв. заплата. Има много явен проблем със заплатите!
Не е ли безпредметно тогава да говорим за „млади учени“ в България?
В страната по данни на БАН има около 2800 докторанти и вероятно още толкова в структурите на университетите, така че, не можем да зачернкнем тази немалка общност. Затова и се организира този форум в Пловдив. Една от целите е създаване на своебразна „мрежа“ от такива млади изследователи - казва В. Рошманов. А Пловдив е избран за домакин, защото е стратегически център на държавата.
Проектът въвежда възрастова граница от 15 – 29 години за участниците, тъй като този диапазон дава най-голям потенциал за тези млади таланти, надежди за науката. Разпратени са покани и до други университети.
Това е първо такова начинание – да се срещнем на терен с младите изследователи, за да придобием представа за реалната ситуация самата система. Сигурно ще се сблъскаме със суровата действителност, но пък ще получим доста по-качествена и обогатена информация.
Първата най-остра тема е именно за ниските заплати в научната общност и затова искаме да я представим пред обществеността.
Очакваме от срещата на работни групи да се родят добри идеи - прогнозира председателят на Асоциацията на младите учени в България.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..