Не съм различен, аз съм един от всички

В Международния ден на хората с редки болести ви срещаме с Даниел Деянов от Смолян. 19 години той живее с болестта муковисцидоза, чийто символ е розата – най-често срещата рядка болест у нас. И е научил, че няма смисъл да се бориш с нещо, което не можеш да промениш. Трябва да го приемеш и единственият смисъл на борбата ти е да трансформираш мечтите си.

"След като завърших училище, се чудех какво да правя с живота си. Записах се в Университет, после започнах да си търся работа, но като се сетих, че от ТЕЛК-овите решения ни дават много проценти инвалидност, се чудех къде ли ще ме вземат на работа. Беше ми много трудно, даже се бях отчаял от живота. Мислех какво да правя, но и на това се намира начин" - споделя момчето.

Късметът му се усмихва, намира работа и 8 месеца вече е шофьор. Казва, че можем да управляваме живота си, когато сме уверени в себе си. Не го е срам от болестта му, но споделя само с близките си приятели за нея. Казва, че те му помагат, предпазват го, напомнят му с приятелски съвет за ензимите, които трябва да вземе. 

Това, което муковисцидоза е променила за него, е всичко, оказва се. "От малък си мечатех да стана военен и да служа в Българската армия, но като пораснах, разбрах, че няма как да се случи. И почна всичко от начало". Сега вече мечатата му е да има по-добър живот. "Ако имаше как да нямам това заболяване муковисцидоза, щеше да е по-добре" - усмихва се. И обобщава съвсем простичко урокът, който добре е научил:

"Трява да приемем факта. Това е до живот. Просто поддържаме някак здравословно състояние и така. Не съм различен. Не преча на никого, аз съм един от всички. От малък свиря на гайда, спортувам, тренирам". А най-важното за хората на неговите години казва, че е: "Да се държим здраво стъпили на краката, да приемаме нещата такива, каквото са и да се будим с усмивка".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.